автор: KBoianov

Жив е юнакът. Той е Балкана.
Костите светят във дървесата.
Шумите шепнат в душата- рана.
Бълбука в извор тайна позната.

Помнят юнака вълк и орлица.
Соколът пее хайдушка песен.
Там самодиви- три хубавици
магия леят в свода небесен.

Вълшебство думат три самодиви,
че за юнака дошло е време.
Във дни безбъдни и зверски диви
да се пробуди и меч да вземе.

Мълчи народът в неми окови.
Свои и чужди му тъпчат снагата.
Прост бил и беден, лоша основа.
Тъй ни похулват те за отплата.

Вървят из гори три самовили.
Мнозина люде викат им диви.
Плачат и търсят с магични сили
биле, което народ да пробуди.