...още са топли
следите на зимата
шетала тук до разсъмване.
В бяла безпътица
скитат очите ми
дръзнали да се завърнат.
Няма ни цвете,
ни трън да напомни
пътят къде е полегнал.
Само тъгата
отвътре се рони
и си пробива пътека...
В тази безкрайна
бяла невинност
само студът е утеха -
може би имам
спомен за слънце,
щом различавам студеното...
Може би помня
от безнадеждност
как да си стъкна огнище
и във очите ми -
снегокрушенци
да залюти от обичане...