автор: julia_nikiforova

На миндерчето стои сама
тъжна,възрастна жена.
На ум си спомени реди,
за светли и щастливи дни.
През прозореца поглежда,
тихи думи си нарежда:
-Къде отидоха Човеците?
Човещината де изчезна?
Всеки в себе си затворен,
понесъл тъжен спомен,
навел глава напред върви
и не поглежда настрани.
От болка чужда бяга,
душата си да не напряга.
Алчността и егоизма
издигнал на пиадестал,
забравил кой ръка
в беда му е подал.
Забравил род и корени,
забравил вярата в доброто.
Господи,
на къде върви света,
щом свикнахме със злото?