автор: somebody

Искам така
да разбъркам света,
направо надолу
с главата.
Колите по тротоара
да се движат едва,
а пешеходците
по платната.
С очи да дават мигач
и да се задминават
тичайки здраво,
първо надясно,
после наляво,
а ако се сблъскат
да се смеят
побъркано направо.
Виждам велосипедисти
да носят на гръб колела
и да въртят педали
с ръце, не с крака,
а вместо с клакcон,
да подават сигнал,
дерейки се с пълни гърла.
Кучетата да водят
стопаните на каишки,
а котараците
да бягат от мишки.
Хлапетата да проверяват
на майките си домашните,
а татковците да целят
дебели лели със прашките.
И в цялата бъркотия
не искам да бъда сама,
а с онзи мъж,
дето разбърка всичко
в мойта глава.
Да сме хванати
ръка за ръка,
да тичаме и да скачаме,
като малки деца,
а когато реши,
може както поиска
да ме усмири.