Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: mimozina
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14130

Онлайн са:
Анонимни: 204
ХуЛитери: 3
Всичко: 207

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: zika
:: a365

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Март 2024 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаС предимство
раздел: Хумор и сатира
автор: Marta

Не шофирам. Не че съм против удобството на бързото придвижване, спестяването на време и независимостта, която безспорно дава един личен автомобил в комплект със заслужена шофьорска книжка. Вероятно закъснях за тази авантюра. Навремето двете ми най-близки приятелки изкараха криво-ляво шофьорските курсове - на зелената около осемнайсетгодишна възраст.
Ех, какъв-такъв един разрешителен е светът, когато си на осемнайсет! Светофарът е забил на зелено. Всяка от тях си взе изпита, сдоби се с документ за управление на автомобил и досега и двете шофират. Възхищавам им се, но не им завиждам. Едната дори изкара курсове и получи документ за управление на ТИР в Холандия. Kaто ми сподели през лятото за новата си шофьорска категория, направо се облещих...Респект! Аз един любителски курс не се накарах да изкарам, пък сме почти на една дата родени, приличаме си чак визуално и винаги съм я усещала сродна душа - после ми разправяйте за зодиии. . .Изкушавала съм се и още ми се случва да се прокрадне и да ме стрелне мисълта, че бих могла, какво пък толкова...Я виж колко жени шофират! Дори в този ужасен трафик в града, забелязвам, че половината водачи на автомобили са от собствения ми пол. Дори собствената ми дъщеря междувременно порасна, навърши осемнайсет и си взе отраз изпита...Управлява си автомобилче детето. Шофира. Може би изтървах точно онзи далечен зелен момент в който единия кураж бе достатъчен, за да скоча в автомобила и ведро и безотговорно да го подкарам. Кога минаха толкова години? Сега съм живяла достатъчно дълго със себе си, за да се познавам. Поне толкова, че да не си се доверя в тази роля. С болка в сърцето признавам - не бих се качила при самата себе си да се закарам донякъде...Боя се, че до никъде не бих стигнала, а ако все пак пристигна някъде, едва ли ще е в непокътнатото първоначално състояние. Считам, че на света са му достатъчни войните, природните катаклизми, катастрофите от всякакъв род и вид, цялото това световно страдание, та да му се стоваря и аз зад волана. Знам вече достатъчно за себе си, за да се преценя като опасност за която предупреждават пътни знаци номера А12, А 19, А 21 и изобщо повечето от група А . И да стане някакво чудо, представям си само, че все пак се запиша за курсове и ми се падне някакъв оммм инструктор, който да ме изтърпи и накрая проверяващият, който е изпаднал във временно умствено затъмнение, ми даде изпита и ми е останал кураж след градското пак да седна зад волана....Ще трябва да лепя отпред и отзад на колата предупредителни лепенки - "Внимание, отдръпнете се, дайте път и запазете спокойствие, докато мина" . Предпочитам да избегна този позор. То позора как да е, ами невинните жертви на пътя...Косата ми настръхва. Ааа, не! Трая си и не се натискам да управлявам автомобил. Изобщо. Ама моя работа ли е това? Струва ми се, че част от бедите на света в последното столетие са дошли от тази, вече не толкова нова и модерна, мания на жените да управляват - мъже, деца, семейства, автомобили, трамваи, стругове, кранове, кораби, самолети, фирми, концерни, държави. Винаги съм знаела, че еманципацията ни прави лоша услуга. Еманципация - самата дума е една извъртяна, звучи като изцапана и ми оставя особен вкус в устата. Със сигурност е вредна за стомаха, с тази ципа в средата. ...Виж, ако имах под ръка една малка колица... Примерно купърче или поне форд Ка. Една мъничка, скромна, маневрена и провираща се колица, подходяща за градски условия, която да мога да паркирам на четири тротоарни плочки. Виж, тогава може би щях да се стегна, да се принудя да запомня точно кое е ляво, ако ще да трябва и сигнална лента на лявата ръка да си сложа. Да опитам поне да не спирам така рязко и ненадейно, както винаги ми се случваше при редките, изкрънкани тренировки на полигона. Да не се панирам само при мисълта, че обикновено трябва да карам в колона между два автомобила, спазвайки дистанция, и да не криволича. Да внимавам. Да се концентрирам. Да гледам в странично огледало, в огледалото за обратно виждане и да не оглеждам лицето си ( Огледалце, я кажи...), а да следя какво става на пътя. Да се напъна, да преодолея бъзливата си същност и да се сдобия с документ за управление на автомобил. За мъничък такъв автомобил, нищо и никаква колица... Но това са само временни залитания на мисълта. Зли изкушения, на които няма да се поддам. В повечето време съм убедена, че не е нужно да издевателствам над себе си като се карам да правя неприсъщи на завеяната ми натура неща. Ако трябва да съм честна, харесва ми да бъда возена. Да ме разнасят насам-натам с автомобила и да си блея през прозореца, колкото си искам. Да се обръщам назад, когато реша. Да си ровя в чантата, да си зяпам телефона, да си снимам на воля летящия пейзаж, да си пиля ноктите, да си пиша нещо, да си чета, да си пия кафето. Абе спокойно ми е така, като че всичко е на мястото си. Така по-малко ми липсва един свят, в който всеки си знае задълженията и предимствата. Онзи стар мъжки свят, за който най-вече съм чела в книги и гледала по филми. Онзи свят, в който само мъжете носят панталони, обясняват се в любов, плюят, псуват, яздят, карат файтони, управляват коли, самолети, космически кораби. Носят отговорност. Грижат се за жени, деца, семейства. Имат достойнство, бранят честта си. Водят справедливи битки. Признават грешките си. Разбират от бизнес, строят сгради и пътища, ръководят държави. Липсва ми светът, в който не би ми минало през ум, че бих могла да шофирам. Не шофирам. Поне това мога да направя за своя свят. Предимството ми е, че съм жена и не ми е работа да управлявам, пък било и автомобил.


Публикувано от Administrator на 16.03.2018 @ 10:43:35 



Сродни връзки

» Повече за
   Хумор и сатира

» Материали от
   Marta

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 7


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Трети март
автор: gringo
787 четения | оценка 4.90

показвания 13815
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"С предимство" | Вход | 7 коментара (24 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: С предимство
от LIANIK на 31.03.2018 @ 21:23:02
(Профил | Изпрати бележка)
"Онзи свят, в който само мъжете носят панталони, обясняват се в любов, плюят, псуват, яздят, карат файтони, управляват коли, самолети, космически кораби. Носят отговорност. Грижат се за жени, деца, семейства. Имат достойнство, бранят честта си. Водят справедливи битки. Признават грешките си. Разбират от бизнес, строят сгради и пътища, ръководят държави."

Да, чудех се и аз, защо сме се грабнали и ние жените да търсим и гоним такъв живот,нас да ни боли главата, че после иди се обяснявай,"майчини синчета ",че имало.Ми, че като няма истински жени от едно време, къде да търсим и такива мъже.
Ха-ха-ха.Браво, накара ме и темата да подема.Много ми хареса и написано с нежен, чисто женски авторски гланц, да лъщи после дълго в сърцето.


Re: С предимство
от Marta на 09.06.2018 @ 17:39:59
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Здравей, Лиа. Все още е така. Не съм еманципантка, може би маХи патка е по-достоверно.

]


Re: С предимство
от jonkata на 17.03.2018 @ 09:01:38
(Профил | Изпрати бележка) http://littlejody.wordpress.com/
Здравей, Марта! Почувствах се някак си на своя територия в твоя текст. Хареса ми и ме засърбяха пръстите, да се пробвам в темата, ако позволиш. :)


Re: С предимство
от Marta на 17.03.2018 @ 09:15:58
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Здравей! Е, има си хас! Темата търпи като тъпан експлоатиране ;))))

]


RE: С предимство
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 17.03.2018 @ 00:33:18
(Профил | Изпрати бележка)
Ми да :)))))) как ще шофираш, тиквичке! Как щяхме да се докоснем до прекрасната ти поезия, ако не беше заблеяна и зареяна в света около теб, а да трябва да внимаваш в знаци, маркировки, хора :))))) Аз си те предпочитам пешеходка и да те развозват, а ти да си зяпаш и да твориш :)))))))) Грейнала си с широка усмивка в този текст. Чуден!


RE: С предимство
от Marta на 17.03.2018 @ 07:00:16
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Точно, тиквенце! Пешеходна природа :) Блея, зяпам и се прехласвам. Както казва бай Йордан Радичков ( любимо ми е като практика до тръна в петата) - "Да крачиш пешком по света, като си подсвиркваш небрежно с уста — мигар може да има нещо по-красиво от това! И най-нехайно можеш да пъхнеш ръце в джобовете си и с най-нехаен вид да крачиш под небето. Облак смръщи чело, удари гръм и плисне дъжд, а ти вървиш пешком и си подсвиркваш небрежно с уста, нищо, че са ти мокри ушите от дъжда. Виелица се свие и преспи вълчи вдига, а ти вървиш през преспите пешком, като си подсвиркваш най-небрежно — мигар може нещо по-красиво от това да се измисли. И ей я бледата зеленина, показва мълчаливо своя нос, пчела жужи по нацъфтелите ливади, а пешеходецът върви пеша между пчелите, тревата бавно се изправя подир петите му и цялото поле дъхти на билка. Дълбоко вдишва пешеходецът миризмите на младата трева и си подсвирква най-небрежно..." Подсвиркването го спестявам, когато съм градска ;)))
https://chitanka.info/text/28560-peshehodetsyt-kojto-si-podsvirkva-s-usta

]


RE: С предимство
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 17.03.2018 @ 21:05:07
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за Радичков, ТиквЕ! Да крачиш пешком и да си подсвирваш с уста сезон след сезон, каква по-голяма свобода от това!
Да си призная аз обичам да шофирам. Понякога зяпам и шофирайки, особено извън София. В нея зяпам при задръстване и на светофари :))))) но ти си върви и отразявай света през твоя поглед. Красив е, та затова

]


Re: С предимство
от IGeorgieva на 16.03.2018 @ 21:56:04
(Профил | Изпрати бележка)
Ако ти е писано, ставаш шофьор, иначе книжката не те прави такъв :) - личен опит. Успокоителното е, че стават хубави истории от това :)
Ето една:
https://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=181351

Поздрави, Мартичка!



Re: С предимство
от Marta на 17.03.2018 @ 07:04:41
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Нали?:) Благодаря, Иренка!

]


RE: С предимство
от mariq-desislava на 16.03.2018 @ 20:26:34
(Профил | Изпрати бележка)
Жената-воин засажда градини, спори с доставчици, поправя машини, строи градове, умее да води, обичана, тачена, висока и страшна, вечер се прибира морна и прашна - прави си чай, вдига краката си на високо и се обезвоинява, и не шофира, просто не й приляга.:)


RE: С предимство
от Marta на 16.03.2018 @ 20:30:05
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
не знаех, може и така, една жена със сто лица, щом се налага и воин, макар да не е женствено, аз трудно приемам жените-войнички, но те са друга бира...не са амазонки - с високи крака ;)

]


Re: С предимство
от doktora на 16.03.2018 @ 17:10:00
(Профил | Изпрати бележка)
Да, Марта, мъжки свят...напоследък, с намеци от Запад за джендърски...Но Пасаран хех Усмихнато да ти е, Дора Господинова! :)


Re: С предимство
от Marta на 16.03.2018 @ 19:30:05
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Предимно съм жена - откак се помня,
предимно опака - нахално - скромна,
предимно лятна, напоследък - зимна...
Предимно ставаме на дим...Невидими.

Писала съм го преди години, с усмивка, но сериозно. Съвсем от първо мое лице :) Поздрави, Никола!

]


Re: С предимство
от libra на 16.03.2018 @ 12:38:14
(Профил | Изпрати бележка)
аз взех книжка на стари години заедно с едни 18 годишни, ма не ми личеше чак толкова щото тогава бях младолика и ходех с едни къси веещи се полички :) а преди 2-3 години си викам, я да не се занемарявам аз, да взема да покарам малко, че то това дето не се прави се забравя :) и речено-сторено, карам аз с бившия ми мъж в колата да ме напътства/той е отличен шофьор и си трае, не прави излишни забележки, гледа ми мълчаливо сеира/ та карам си натам насам без проблеми и идва време да се паркирам, гледам тиха уличка, спрели коли и между тях едно свободно място кат за мен, а! викам си късмет и тръгвам аз да правя сложната маневра паркиране за да се завра на това малко място, та паркирам се, паркирам се, ииии в последния момент, кат отпуснах спирачката и кат тръгна таз колата напред и аз пак спирачка, ама късно е либе за китка, подскок :)) и в крайна сметка побутнах този пред мен, според мен лекичко, ама се чу, беше пловдивски номер някакъв и от вътре излезе един нещастен човечец целия олян в кафе :)))сигур си беше взел кафе с идеята да си го изпие на спокойствие в колата си на една тиха софийска уличка и тогава на сцената идвам аз, бутам го и мааани.. добре че беше мъж ми /бившия/ да му обясни какъв шофьор съм, той го умее това да обяснява каква съм ;) а аз мълча свела виновно очи, пристъпям на място, увивам с пръст крайчеца на полата, в крайна сметка онзи прояви съчувствено разбиране, чак ми идеше да му предложа да му купя още едно кафе, ама си викам айде да не си насилвам късметя :)))ааааа мартичко, мерси за тоз разказ, виж какви неща ме накара да си спомня :))) вън от шегата обаче, кола си требе, особено когато съдбата не ти предоставя възможност да избираш дали да си еманципирана или да не си :)
:)


Re: С предимство
от doktora на 16.03.2018 @ 17:07:59
(Профил | Изпрати бележка)
:))))))))))))))))) гот е, коментара, де, а тя заслужава, Марта ()

]


Re: С предимство
от Marta на 16.03.2018 @ 20:20:13
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Мани, мани...изобщо фантазията ми не е стигала до паркирането като наместване на определено място, как изобщо би могло да ми се получи, все ми се върти "Курица" на Семен Слепаков, Либре не знам дали си я слушала, но аз тъкмо такава курица бих била в един живот, в който шофирам.
Писала съм горния текст за конкурса на очите, аз моите си ги раста и отглеждам все по-смешни за себе си, инак няма да ме бъде дълго :) Радвам се, че съм ти отключила спомен :))
О, да, това да си позволиш нееманципираност е нещо като марципана ;)

]


Re: С предимство
от libra на 16.03.2018 @ 20:41:55
(Профил | Изпрати бележка)
ааа отключи го спомена, цял ден си ходя натам насам и сама си се смея като се сетя за онзи полятия с кафе човечец :))))) а то не е баш за смях щото хич не е приятно да те залеят с кафе и то в друг град :)
за мен шофирането е като рисуването, като пеенето, талант си е, а в софия си е страшно направо да караш особено напоследък с тази агресия в хората..
не съм я слушала "Курица" на Семен Слепаков, отивам да я търся да я чуя :)

]


Re: С предимство
от libra на 16.03.2018 @ 20:58:02
(Профил | Изпрати бележка)
хахахаха хохохо :))))))))))) изгледах я курицата, смея се с глас :))))))))) мерси, мартичко, имало и по зле от мен значи :)

]


Re: С предимство
от Marta на 16.03.2018 @ 21:08:16
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Нали! Радвам се, че те развесели...като ми попадна преди години го въртях месеци и много ме забавлява, разпратих го на приятелки, но не всички се смяха ;). Аз не приемам нищо лично, този живот не трябва да е твърде сериозен. Сега ще си го послушам :)

]


Re: С предимство
от libra на 24.03.2018 @ 17:44:51
(Профил | Изпрати бележка)
и аз не приемам нищо лично, мартичко, ама хора всякакви, всеки си го прекарва през базата данни в главата и на който каквото има в главата така реагира :) а тоз живот ако вземе да става сериозен, е време да го разсериозним :)

@съмбоди, аз сигурно така и ще си остана млад шофьор :) е, поне некъде да съм млада и аз :)))) шегувам се, а котките..котките все се появяват изневиделица, представих си те как махаш вътре в колата :))))

]


Re: С предимство
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 17.03.2018 @ 00:52:29
(Профил | Изпрати бележка)
Слънчогледе, присети ме как една вечер като млад шофьор, махах с ръка на квартална котка да мине, а тя стоеше като препарирана, зяпаше фаровете и очите й светеха. Спрях и вместо да свирна, да присветна, седя в тъмното купе, махам с ръка все едно и правя път и й говоря: минавай де, хайде :)))))))) Хайде пресичай!

]


Re: С предимство
от Marta на 17.03.2018 @ 07:08:12
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
:)))) аз съм редовно така, горкият ти събрат овен с мен за спътница, постоянно го стресирам - спираме на кучета, котки, зайчета, мрънкам да ги прибираме - има изгубени, които се лутат по пътя

]


Re: С предимство
от elsion (negesta@gmail.com) на 31.03.2018 @ 18:10:47
(Профил | Изпрати бележка)
...първото изречение, либре, (без поличките разбира се) сякаш за мен се отнася :))
...много сериозно ме разсмя, щях да си разлея кафето ;)... потребност е колата, особено ако няма кой да ти шофьорства ежедневно. Но иначе докато четох Марта, видях себе си - аз съм същият заплес.

]


Re: С предимство
от libra на 01.04.2018 @ 18:54:59
(Профил | Изпрати бележка)
@ елси, знаех си аз, че си приличаме по нещо, то не може току така да ми е толкова близка поезията ти :) шегувам се, радвам се, че съм те разсмяла, потребност е колата, да, въпреки че има таксита по всяко време на денонощието..
а моите полички :) не бяха чак толкова къси, най-много един пръст над коляното да са били:) ама спомени..

]