автор: ivliter

Пред теб заставам
в одеянието бяло
на своето смирение.
И в бедността си
аз вечността не търся,
защото знам,
че няма нищо вечно в този свят.
В охолната разюзданост на настоящето
почиват сенките на минало величие,
а в зазореното небе над него
ще грейне скоро слънцето на новия живот.
И питам се безсилен, остарял,
ще мога ли аз в него да се впиша,
дали той би ме припознал?