автор: Heel

Напоследък ми е хубаво на душата, макар че все още съм много слаб и раната ме боли. Хубаво ми е, защото Тя живее при мен, нещо, за което винаги съм мечтал. Мими идва всеки ден да ни помага. Трудно ще й се отблагодаря за огромната всеотдайност. Без нея никога нямаше да можем да се справим. Рядко се срещат такива хора.
Ежедневието ни е простичко, но приятно. Разговаряме много с Нея и се гушкаме, повечето пъти без да се стига до секс, просто защото силите ни не достигат, но когато нещата се получат, е много хубаво. Вече внимаваме, не е време сега за дете. Струва ми се, че нещата стават по-добре с всеки изминат ден. Аз се възстановявам от прострелването, а Тя, благодарение на упражненията, които правят с Мими, вече отново се чувства стабилна на патерици. Няколко пъти дори излизахме сами на разходка. Сигурно сме странна гледка. Мъкнем се бавно като старци, тя, свела глава, подпряна тежко на патериците си, аз, залитащ като пиян, но ни е хубаво на въздух. Мими първоначално държеше да ни придружава по време разходките, за да не падне някой от нас и да се пребие, но явно се убеди, че здравето ни се е подобрило значително. Напредъкът при Нея се държи изцяло на Мими, която дори започна да чете книги за рехабилитация, за да знае какви упражнения да правят. А иначе самите упражнения са тежки и Тя охка, чак ми става жал. Но просто трябва да възстанови краката си, ако изобщо е възможно, и да се върне към нормалния живот. Мими е много строга, изстисква до последно силите й, но го прави за нейно добро, и аз съм й адски благодарен. С подобряването на здравето ни сексът става по-хубав. Държим се като влюбени гимназисти. Нима не заслужаваме и ние двамата малко щастие! Не знам дали това е хубаво, но почваме да правим планове за бъдещето – къде ще отидем на екскурзия, кои екзотични места ще посетим. Мими ни се радва, усещам го по погледа й, в който обаче има и нотка тъга.
Скоро тръгвам на работа. Това естествено ме радва, лошото е само, че ще имам по-малко време за Нея. Но няма начин, трябва да се изкарват пари, а и аз обичам работата си. Честно казано мечтая си за единствено за обикновен живот, още повече, че вече се събрах с любовта на живота си. Усещам как хилядите проблеми от миналото се разсейват като мъгла. Само Тя да се възстанови напълно и всичко ще е наред.
Една събота Тя се сгушва до мен на фотьойла, докато гледам мач, и ме моли да й помогна да подпре краката си върху холската масичка. Докато се занимавам със задачата, усещам напрежение в погледа й. Нещо не е наред. Понечвам да изключа телевизора, но тя ме спира, хващайки китката ми с меката си длан.
– Искам да поговорим за Мими – казва Тя.
– Какво Мими?
– Дълго се колебаех дали да ти кажа, но най-сетне се реших. Притеснявах се да не те засегна. Но не бива да има тайни между нас.
– Да, не бива.
– Тя ме докосва по странен начин, когато правим упражнения.
– В смисъл?
– Например, когато повдига краката ми, задължително ги потърква отдолу, сякаш ме гали. Докосва ме, без да има нужда от това. Обича телесната близост с мен, това искам да кажа. Веднъж дори ми се стори, че се кани да целуне глезена ми. Когато ме къпеше преди време, беше още по-притеснително.
– Я стига! Тя е хетеросексуална. Нали ти казах, че съм спал с нея.
– Да, каза ми, и аз не ти се сърдя за това.
– Тя си върши съвестно работата, мила, толкова много ти помогна…
– Така е, и аз съм й много благодарна, но фактът си е факт.
– Не е лесбийка, със сигурност.
– Бисексуална е, глупачето ми. – Тя се сгушва още по-плътно до мен.
– Да не би да намекваш, че всичко е правела с користна цел.
– Не знам, честно казано, знам само, че не искам повече да ме опипва. Имаш ли изобщо представа как се чувствам, използвана по такъв грозен начин.
– Мими е добър човек. Приятелка ми е.
– Ти слушаш ли ме изобщо! Не съм казала, че не е добра, а че има сексуални апетити към мен!
– Трудно ми е да повярвам…
– Не искам да идва повече тук!
– А рехабилитацията?
– Ще наема професионалист. Не съм ти се похвалила, но успях да измъкна едни пари от онези акули, съдружниците на мъжа ми. Вече нямаме финансови проблеми, миличък.
– Това е добре, но Мими…страх ме е да не се обиди. Тя е… свястно момиче.
– Просто й кажи, че повече нямаме нужда от нея.
– Добре – чувам се да казвам.
После устните й се впиват във врата ми, ръката й се плъзга под ластика на анцуга ми, а сакатите й крака се присвиват немощно в опит да ме приклещят.