автор: Albatros

... дали щастливец съм, не знам? – с това, което Бог ми даде,
с парчето хляб и шпек салам човек за обич все е гладен,
заспивам в бял хамак с мечти – под одеялце от надежди,
сълзичка ли ми залюти, клепачи стискам – бърча вежди,
душата ми по цели дни трепери – сиротинка кръгла,
денят ми за любов дени – и често без любов си тръгва,

случайници дошли сме тук – случайници ще си отидем –
един на север, друг на юг, към Петрич, Рим, или към Видин,
над мен единствено трева – безкраен, вятърът ще люшка,
соленки, сладки, баклава раздал – за сетна почерпушка,
лети небесният светлик, зачеркнал черните ми доби! –
животът е прекрасен миг! – и аз си го живея с обич.

26 февруарий 2018 г.
гр. Варна, 11, 10 ч.