автор: Mariell_Desing

Толкова искам да те.
Запокитя навътре в себе си.
Така се насвятках с любови-острови,
че вече не ми остана кой знае колко
за акостиране.
И за любене също.
Клокочещите пролети удавиха
всяко читаво чувство.
Кой да ти каже, че оцеляването
е пошъл занаят,
обаче си струва,
ако поне теб те има до мен
в ъгъла на зимата,
в който свряна
толкова искам да те.

Изгубѝ ме завинаги,
дълбоко в горещината
на твоята най-скъпа ценност.
Приласкай ме
с лукавата гладкост
присъща само на голата коприна
на недосънуваната ни съкровеност.
Там, където враните врани
на сприхавите дни
никога няма да могат
да порежат сплетеността на сенките ни.
Там, където снежинките винаги идват
тъй както са се врекли,
още като крехки облачни сълзи.
Поеми ме в очите си.
Преглътни името ми.
Съший любовта ми.
Възкреси ме.
Ти. Аз. Ние сме.