автор: ganima60

Дълго те чаках на кея,
но ти не дойде,
разби се любовта ни в прибоя
и се разпиля на парчета.

Не можах да уловя нито едно,
морето ги грабна за миг
и ги отнесе далеко,далеко,
в друг пристанищен град.

Любовта уморена от път,
спря да почине,
може би чакаше втори шанс,
при вече пораснали хора.

Със шапчици бели от пяна,
към брега се търкалят вълните
бризът е вече утихнал и само шепти,
дай на любовта шанс да се завърне.