В сърдития рев на моторите
с възпалени очи
проглежда зората.
В съня на успал се петел
зрънцата на мрака кълве светлината.
На деня по плешивото чело
лазят черните мравки на грижите.
Моторът ръмжи,
пили висината
и ме носи напред –
към новата грижа
или към изход от някоя стара?