автор: misteriavechna

Изгазих толкоз лук,
заради тебе, Маро!
Пуста да останеш!
Чергата ми ти, откак подпали,
на земята гола вечер къртя!
Кошницата, дето ти оплетох,
фърли я в обора,
запокити всичките ишмари,
и фъндък не пусна, Маро!
През просото газиш боса,
де са новите патъци,
дето лани на събора
ти ги купих, да са периш.
Гръм да та удари, Маро,
друг, ако та барни,
не речеш ли да си моя,
никой да ти са не радва!
Нема де да идеш, Маро,
ша ми паднеш на гюмето,
знам и аз едни чалъми,
щот съм майстор на чифтето!
Кротко агне ще ми станеш,
с моите пенизи,
ще престанеш да се репчиш,
само коня да поразиграя!
Тъй, да ма фишосаш, Маро,
на шашък да ма напраиш,
няма да ти са размини,
ше ми сееш ти брашното!
Вече си на мушка, душо,
цаката ти фанах,
тая вечер наконти са,
па излез да са разодиш!
Тъй ша та чалдисам, Маро,
на исперингеч ша та обърна,
че на чорчик ша заождаш
и мед ша търчиш да ми носиш!!!