изопачена приказка
Принцът заспал за стотина години,
с джойстик в ръка, пред монитор.
Малка принцеса подрънква със гривни,
яздейки кон през горите...
Гъсти гори, гори тилилейски,
носи се тънка мъглица,
конят препуска, по път кърши вейки,
бляскат искри под копитата.
Замъкът с принца е омагьосан,
кралят замръзнал в усмивка
срещу кралицата - кожа и кости
в рокля със странна извивка.
Дворът задръстен с разни придворни -
статуи с шантави шапки,
Чук на ковач с изражение морно,,
спрял е във мах по средата.
Живите твари, превърнати в камък,
хлад вее откъм сърцата,
мрачна шега на магьосник-измамник
цялото кралство прецака.
Принцът не мърда, мониторът свети -
дяволска цветна магия,
Времето спряло посред вековете,
пие коктейли и вие.
Бързо препуска принцесата с коня,
носят се - вихър същински.,
Клетва е дала пред смъртния одър
на прабаба си, на кралицата,
че ще намери своя прадядо,
гътнат във сън от магия
и ще изключи гадния кабел
там на оназ гяволия.