автор: zinka

Аз не говоря със скали.
И с върхове не разговарям.
От острите скали – боли.
По върховете се изгаря.

Понеже няма как да съм
ни алпинист, ни катерачка,
изкачвам висини на сън
и ми е песен всяка крачка.

Но зазори ли се денят,
покаже ли се синевата,
пейзажи обли ме зоват,
каквато ми е и душата...

И нека ми се смееш ти,
на бабините деветини.
И зло смехът ти да ехти –
ще махна с длан – и ще ми мине!

Не разговарям със скали.
И върховете са ми чужди.
Вървя през дъхави треви,
заспивам в тях и се събуждам...