автор: tomatroev

Когато си без южната земя,
как северният град ти става свиден!
Ти очевидното най-после проумя:
не София е столица, а Видин.

Над жертвата гадаеш като жрец,
но питаш се дали си заслужава...
Сърцето казва - ще си бежанец
в последната от твоите държави.

Останал си направо без крака!
Така те искат - от кръста нагоре.
Във Видин прикован си и сега
крака си нямаш, но си имаш корени.

Не с лирата омайваш, а със саз.
Като Орфей - и "Аргос" сменя курса,
и няма твоят гроб да е в Бургас,
а по-надолу, някъде към Бурса....

Но тук си жив и всеки антихрист
край Дунава проклет да бъде трижди!
Че твоят дух сега е като рис:
невидим, притаен, но всичко вижда:

И свиден, бледен образ на жена,
принцесата от твоя древен епос,
сред черните и диви племена -
единствената оцеляла крепост.

Тома Троев