автор: apostola

Свали ми, Боже, от небето
Едно кълбе от облак бял,
Да му се радвам във полето...
А ето: там го бях видял.

И да го мисля за балонче
та през зелените жита
да го възседна, като конче...
Да сбъдна своята мечта.

Макар, че вече съм си дядо
И на години съм бая,
това е споменчето блядо
от детство дето го тая.