автор: ma_gi

„Вечерай, Радо, вечерай…”
… ангелолики момичета.
И светът се намери.
Просто е.
Като наричане.

Като на постна вечеря
блага,
добра молитва.
Като моминска завера
сторена
нейде скритом.

А на хайдушка поляна,
до своето първо либе,
балканджийовова Яна
дума:
„Сполай ви,
сине!”

И пак искрят на мегдана
в луд хоровод шевици.
Колко ли ни остана,
да угасим
искриците?

Но Джендър сурат не слага
никоя Райна княгиня!
Вярно,
не шие знаме,
ама не е робиня.

Тихо вечеря Рада.
А дъщерите ѝ
пеят.
Толкова безпощадно,
както светът не смее.