автор: tomatroev

На Н.

Тъй, както си стоя и вълна влача,
как искаш крак да повлека?
Да бъда аз и волът, и орачът.
Не може да е винаги така.

Да бъда оня, дето го опяват.
Но също тъй над него да съм поп.
Да съм с поети, пишещи за слава,
но също и с ония с пълен джоб...

Да плувам аз в морето като риба,
но също и за нея да съм стръв.
Таван да бъда в къща, но и изба.
Да бъда и последен, но и пръв.

Да бъда аз двузначен, корпускулен
и едновременно частица и вълна:
да съм отвън и вятър да ме брули -
но също тъй от другата страна...

Да бъда пясъка в една пустиня,
но също - съживителна река.
До тебе да съм - и да съм заминал.
Не мога да съм винаги така.