автор: marisiema

Как исках да заспиваш вечер
до мен усмихнат и щастлив
и да се будиш сутрин весел,
погален с първите лъчи.

Да бъдеш мой приятел верен
и в зной, и в радост, и в тъга.
И да си моята човечност,
покой за моята душа.

Надежда да си, грях и вяра,
маяк, зорница и съдба.
Желание да ме изгаря
и огънят на любовта...

Да бъдеш Дявол, Бог, и Ангел,
и сладка болка, и копнеж!
Да бъда винаги желана -
усмихнат пролетен цъфтеж!

Днес болка страшна ме дълбае,
и мъчи ме, и ме боли.
Но да гризе! Защото зная -
такъв аз исках да си ти!