автор: marisiema

Мълча. Не мога да извикам.
А иска ми се страшно да крещя,
да вия като побесняващ хищник
в горчивите ми дни, в нощта.

Но тиха съм. Така не се научих.
Вълчицата във мен не се роди.
Не знам защо, но не, не се получи.
И горди върхове не покорих.

Не спрях пороя мътен на тъгата.
Мечтите си тотално зачертах.
Страхът проклет и болката зъбата
се вмъкнаха през моя нисък праг.

Оглеждам се - надеждата ми бяга.
Изнизва се в безличния ми ден.
О, Боже, дай ръка, да бъдем двама.
Дошло е време ти да си до мен...