автор: tomatroev

Такава бяла и студена, в лед!
Ала в недрата и гореше огън.
За теб единствена е - третата по ред,
А казват - като нея има много...

Едни от тях са сгодни за живот,
но други на мига ще те убият,
на сол ще станеш, също като Лот,
повярвай ми, не им минават тия!

Въртят се и бръмчат като чекрък,
въртят се и свистят като вретено...
Да бъдеш третата е майсторлък
и все едно за Слънцето си женен.

Какво си ти - единствен прототип
на гущер, птица или на амеба?
С три прости молекули твоят вид
сега започва, но и свършва с тебе.

И бликна от един голям разлом,
щом първите пулсации дойдоха.
И най-подир Земята стана дом,
и свърши ледниковата епоха!

Защо ли, Боже, дал си я на мен?
Земя не исках, исках ти звездите!
Но още помня този славен ден,
когато и потекоха водите.