автор: Antioh

Баба Енфие приседна на дървеното столче, долу в плевнята и отвори стария масивен сандък. Блясъкът на цефта кротко проблясваше в сумрака, а старата жена, бавно и методично започна да я почиства. Разглоби цялата пушка, изчисти всяка част, после я сглоби пак и я зареди с патрони. Сложи я на рамо и тръгна към къщата.
Прибра се и започна да меси пита, така се канеше от вчера, а и чакаше гости скоро. Телефонът звънна.
Вдигна Баба Енфие и от другата страна се чу преправен глас:
- Както се разбрахме нали, оставяш ги в плик до вратата, ще минат да ги вземат, а ние ще ги заловим после......
- Да, да полковник Иванов, няма проблем, подробно съм си записала и разучила инструкциите...
- Ще ти звъннат утре, като наближат, излизаш мяташ парите и се скриваш...ще ти кажат, че те са истинските полицаи, които разследват онези неистинските които ти искат пари, иначе ще правят проблеми на сина ти.....
- Да, да, имам инструкциите, разчитайте всичко да си изпълня...
- Точно, на такива съвестни гражданки като Вас разчитаме.....
Баба Енфие затвори. Усмихна се, стана и отиде да провери как е питата.
На другия ден, по обяд пак извъня телефонът. Друг глас.
- Бабо Енфие, сега след 20 минути ще мине нашият човек да прибере парите, остави ги до вратата в плик, 3000 лева, нали така, оставяш ги и се прибираш. Ще мине полицай Петров, ще ги прибере. Като заловим този измамник ще ти върнем парите. Този полицай е изнудвача на сина ти, хваща ме го с твоите пари после и отива право в затвора.
- Да, да всичко съм си записала по ред....приготвила съм плика вече....
Баба Енфие, седна на чердака пред къщата и зачака. Не след дълго, по единствения път към високопланинското село се зададе кола и спря току пред вратата на Баба Енфие. От колата излезе мъж в полицейска униформа, огледа се и като не видя нищо под формата на плик, тръгне да се взира през оградата за евентуалните обитатели на къщата.
- Чадо, ти от полицията ли си. За парите, да не барате сина нали. Я влез, направо, че стара съм, да ти дам тука парата – викна през оградата, старата жена.
- Ама, не може така, трябваше тука до вратата в плик, на какво прилича това...
- Чадо, прощавай баби, пари са, завъртя ме къщнята тука, та за плика из ума ми излетя....седи, ида, носа го, е на седни ей там под асмата на харно....
Мнимия полицай, тъкмо приседна на стола и се загледа, към зелените склоновете на планината, когато зад себе си, чу пронизителен трясък и нещо мигновенно мина през левия му дроб, отнасяйки го със себе си. Кръвта му рукна навсякъде и той бавно се извърна невярващ към Баба Енфие, която безжалостно заби нож в лявото му око, за да го довърши. Смъртта, настъпи, сравнително бързо, в няколко недотам естетични гърча.
Изстрела се разнесе далече, далече, отекна на десетки километри из дивната планинска пустош. Дядо Безмер, спрял се горе на билото, свиващ тютюн, засука мустак, подсвирна на кучето и си помисли, „тая Енфие, луда, жена братче.....не се дава цял живот.......и тая пушка, като топ гърми“
В кухнята на баба Енфие, телефонът извъня. Баба Енфие не вдигна. Погледна към прасетата, които дояждаха в кошарата си вкусното човешко месо, извади хляба от пеща, и отиде да почисти пушката си. Тя нямаше, никакъв син, но всичко и бе толкова забавно.