автор: ZAGORA

Аз не зная какво съм,къде и защо съм.
Доверявам се само на крехкото”съм”
в мрежата на абсурдното пребиваване
сред пещерите на първичния сън..

Сенки бродят в коридора на моята мисъл
Имената са изтъркана дреха за неразгадани тайни.
Някога някой изрекъл е нещо и писал...
Но под лавината от векове слуховете са нетрайни.

Блажени са тия,които не знаят, че не знаят.
И тия,които не знаят,но си мислят,че знаят.
Има и такива,които се правят,че знаят,
макар че и те нищичко не знаят.


Времето е бременна с живота хидра,
която го поглъща,
щом от утробата си го изхвърли.
Нищожно видимото сред невидимо,
което вижда себе си до някъде,
сред неназовима неизвестност

Ааз съм дошла от някъде и съм свидетелят,
незнаещ какво е,,къде и защо е..