автор: Wendy

Разхвърлям камъни наляво и надясно...
Но пак се питам:има ли защо?
Нали когато всичко е прекрасно,
не могат да виреят страх и зло?

Нали копнеем все цветя дя никнат?
Нали се молим все за доброта?
Защо грешим?Нали не иска никой
да носи кръст на нечия вина.

Нали не иска никой да ранява?
А трудно е да подадеш ръка...
Нали светът с любов се утвърждава?
А любовта е чувство без цена...

Една грамада бавно се натрупва...
Спокойни,отмъстени и сами,
зад камъните крием се уютно...

А някъде там-еделвайс кълни!...