Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: sunnyEL
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13708

Онлайн са:
Анонимни: 61
ХуЛитери: 3
Всичко: 64

Онлайн сега:
:: lubara
:: rady
:: Nqkoitam

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Януари 2018 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
19 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСтопила се пряспа
раздел: Поезия
автор: daro

Дълбоко в гората, наметната с бяло,
с дъх от старо огнище дими махалата.

Нагоре, до пътя – някой,
с лопата в ръцете прокарва пътека,
а ние си мислим:
той заличава следите ни
към заливи със заледени дерета.

Бай Исмаил е живял пустотата –
да срещне човек.
В тънката сянка на късите дни,
бай Исмаил е стопила се пряспа.

На легло е болната му невеста,
ала той все гребе и гребе по снега,
сякаш плава
сред купчини
бяла надежда...

Като страж пред смъртта –
в пустотата на бялото,
в простотата на бялото
прът чепат е забит до колене.
В пукнатината – скрепена бележка,
възпалена от нужда
и без интервал:

КАТУМИНИТЕДАСАУБАДИТЕ

Дълбоко в гората, наметната с бяло,
с пушече синьо боли махалата.


Публикувано от Administrator на 13.01.2018 @ 18:01:18 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   daro

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Без заглавие
автор: arhiloh
325 четения | оценка 5

показвания 8456
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Стопила се пряспа" | Вход | 8 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Стопила се пряспа
от vui4o на 13.01.2018 @ 21:31:40
(Профил | Изпрати бележка)
това е добро. но бих му барнал финала.Бай Исмаил заваля и гората е бяла


Re: Стопила се пряспа
от daro на 14.01.2018 @ 11:11:10
(Профил | Изпрати бележка)
Добра среща, вуйчи! :)

Не съм те срещал тъдява... а чак сега прочетох няколко добри твои стихотворения.
Много точна думичка - барнал - изпипал си я. ;) И предложението ти за финала, никак не е лошо! Но и моето си го бива. :)

Да... сняг е вече бай Исмаил, и невестата му, с която нямах удоволствието да се запозная, и която в едно старо мое стихо, нарекох - Нурджан. Така ще си остане в паметта ми - светла душа.
А пушечето синьо - и то - извисяващо се леко, незабравимо...
какъвто впрочем, навярно бил е, и самият им живот.

Спокойна и хармонична Нова година!

...(.)

]


Re: Стопила се пряспа
от zebaitel на 13.01.2018 @ 22:36:14
(Профил | Изпрати бележка)
Аз пък не бих пипнала финала!!!

И ми харесва, ама много! Бяло, чисто, искрено...

Здравей, Дарче!


Re: Стопила се пряспа
от daro на 14.01.2018 @ 11:30:21
(Профил | Изпрати бележка)
Живо-здраво, Живе(ц)! :)

Топлите ми спомени, бялата аша(китеник, но с естествения цвят на вълната) на зимата, гостоприемно ги е завила. И надеждно съхранила.
Много ми се искаше да напиша нещо малко и свястно, за всички мили хора и приятели от Родопските селца и махали, обитаващи земите покрай язовир Доспат. И мисля, че го направих... Не само ръката ми взе от изобилието, от което ми бе отсипано!
От тези хора се научих - как да взимам, без да ощетявам. Това се прави с одухотворени и благодарни същности.

...(.)


]


Re: Стопила се пряспа
от doktora на 14.01.2018 @ 00:25:11
(Профил | Изпрати бележка)
Много е хубаво, поетична находка, поантата е трепач...пушече напомня за циганетата (подобно и на моята махала в стара Варна) и къщурята...с любов е писано, Дара Радо! ()


Re: Стопила се пряспа
от daro на 14.01.2018 @ 11:39:15
(Профил | Изпрати бележка)
Да, бай Ник - с любов, и със свяст...

защото тези свестни балканджии го заслужават - скромност и сила в едно!

Бай Исмаил и Нурджан, както и приятелите ми - бай Исмаил и Фатме.

Мир на душите им...

...(.)

]


Re: Стопила се пряспа
от doktora на 15.01.2018 @ 15:35:12
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, чиста душа си, момче!

]


Re: Стопила се пряспа
от mariq-desislava на 14.01.2018 @ 11:38:46
(Профил | Изпрати бележка)
Звучи като нестопяема вечност, а лирическите по своята същност са вечни създания, защото остават в теб да светят със своята свещена белота.{}


Re: Стопила се пряспа
от daro на 14.01.2018 @ 11:45:28
(Профил | Изпрати бележка)
"нестопяема вечност"! - точно така, Душа

Това е нестопяващ се спомен, повече от 15г.

Колко малко взех... от изобилието на тези хора!

А, колко още има да се засищам...

(((О)))

]


Re: Стопила се пряспа
от Angelche на 14.01.2018 @ 20:11:18
(Профил | Изпрати бележка)
Вечността на човешката душа...бяла тишина...
наметната с бяла надежда...
Стих в бяло, а стопля сърцето!


Re: Стопила се пряспа
от daro на 15.01.2018 @ 14:44:44
(Профил | Изпрати бележка)
Благодар за прочита, отзива и отделеното време!

Светли дни!

(((О)))

]


Re: Стопила се пряспа
от rady на 14.01.2018 @ 23:03:15
(Профил | Изпрати бележка)
Бялото е символ на много неща...И тук боли, боли с искрящите си истини и безнадеждността на надеждата. Тези оставени на самотата и пустотата създания...


Re: Стопила се пряспа
от daro на 15.01.2018 @ 14:52:18
(Профил | Изпрати бележка)
Живо-здраво, Адаш! :)

Благодар, че намина в махалата... която за разлика от душата на Стефан Цанев - не плаче за сняг.

Светлина и топлота в дома ви!

...(.)

]


Re: Стопила се пряспа
от Markoni55 на 15.01.2018 @ 15:46:57
(Профил | Изпрати бележка)
И потъвам с пряспата обичност, която си натрупал...Сполай ти Коминче!


Re: Стопила се пряспа
от daro на 16.01.2018 @ 16:47:29
(Профил | Изпрати бележка)
Така-така - потъвай в обичи, съвсем прясна невесто! ;)

Нито аз, нито Жорето, очакваме от теб да се плацикаш в плитки заливи. :)

Благодар... за всичко!

Споделени в обичи дни, за двама ви...

...(.)

]


Re: Стопила се пряспа
от libra на 16.01.2018 @ 22:21:07
(Профил | Изпрати бележка)
не съм била из родопите, но селцето, зимната картина, хората..все едно ги виждам, докато чета..
поздрав :)


Re: Стопила се пряспа
от daro на 17.01.2018 @ 11:18:09
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей, Ил! :)

Казваш - " хората..все едно ги виждам, докато чета.. "
Следователно, или съм ги обрисувал автентично, или съм ги измислил и предал убедително. ;)

Удивително творение е човека, и смятам че няма по-достойно начинание от това, да му се удивляваме.
Бай Исмаил разчистваше натрупания през нощта сняг от 50-60см. Прокарваше пътека до
шосето, за да може да се минава. И както той сам каза - "може някой да дойде". Повърхностно погледнато, това си е едно безсмислено занимание, имайки предвид, че посред люта зима в гората, не се случва да се види "магистрала от хора".:)
Да де, ама Байчо е живял пустотата... и няма никакви основания да го прави, обезпечавайки очакването. Обаче се замислих - тогава, коя е причината!?
Бай Исмаил е имал интуицията, откровението, че душата има нужда да се "захранва" с надежда, ежедневно да се устоява, за да се надмогне устремената към обезпечаване плът, което предизвиква очакването - там умът прави сметки, оценки и пр., но и дебне сянката на разочарованието - все крайни в съдбата ни неща. А той се труди, именно заради вечното, защото човешката душа е предназначена да извърви дългия път, от обстоятелствата - до надсъдбовност, от очовечаването, през човечното... до еманацията на божеството - безкрайността във вечността.
В единосъщното!
Това няма как да се случи, без обичта му към невестата, без осветеното му от интуицията, съзнание, без посвещението на духа му в любовта... Изобщо, в лишената възможност да се открием в образа на другия, свидетелствайки за подобието.
Струва ми се, че в човека има една зрима същност, и обожествявайки я чрез откровението, той се развива в посока към овладяната бъдност.
А как ще я нарека... още не ми е дадено да го сторя. Да кажа - невеж...

Осветени и топли дни, Ил! :)

...(.)



]


Re: Стопила се пряспа
от libra на 17.01.2018 @ 22:12:12
(Профил | Изпрати бележка)
или си ги обрисувал автентично или аз мога да виждам буквени картини или и двете заедно :) или този Бай Исмаил ми е близък, като усещане и като живяла пустотата и за това ми е лесно да го визуализирам
дано не се възгордееш, ама талантлив си, даро, което съм чела и виждала създадено от теб все е стойностно..
а това кой е невеж и кой не е :) всички сме невежи на определени нива, животът е безкраен низ :) индигова искрице
топли дни и за теб :)

]