Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: xubavka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13770

Онлайн са:
Анонимни: 73
ХуЛитери: 5
Всичко: 78

Онлайн сега:
:: Strinka7
:: liulina
:: doktora
:: Heel
:: Artemis

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2018 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
16 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСтопила се пряспа
раздел: Поезия
автор: daro

Дълбоко в гората, наметната с бяло,
с дъх от старо огнище дими махалата.

Нагоре, до пътя – някой,
с лопата в ръцете прокарва пътека,
а ние си мислим:
той заличава следите ни
към заливи със заледени дерета.

Бай Исмаил е живял пустотата –
да срещне човек.
В тънката сянка на късите дни,
бай Исмаил е стопила се пряспа.

На легло е болната му невеста,
ала той все гребе и гребе по снега,
сякаш плава
сред купчини
бяла надежда...

Като страж пред смъртта –
в пустотата на бялото,
в простотата на бялото
прът чепат е забит до колене.
В пукнатината – скрепена бележка,
възпалена от нужда
и без интервал:

КАТУМИНИТЕДАСАУБАДИТЕ

Дълбоко в гората, наметната с бяло,
с пушече синьо боли махалата.


Публикувано от Administrator на 13.01.2018 @ 17:01:18 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   daro

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

21.07.2018 год. / 23:41:15 часа

добави твой текст
"Стопила се пряспа" | Вход | 11 коментара (29 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Стопила се пряспа
от vui4o на 13.01.2018 @ 20:31:40
(Профил | Изпрати бележка)
това е добро. но бих му барнал финала.Бай Исмаил заваля и гората е бяла


Re: Стопила се пряспа
от daro на 14.01.2018 @ 10:11:10
(Профил | Изпрати бележка)
Добра среща, вуйчи! :)

Не съм те срещал тъдява... а чак сега прочетох няколко добри твои стихотворения.
Много точна думичка - барнал - изпипал си я. ;) И предложението ти за финала, никак не е лошо! Но и моето си го бива. :)

Да... сняг е вече бай Исмаил, и невестата му, с която нямах удоволствието да се запозная, и която в едно старо мое стихо, нарекох - Нурджан. Така ще си остане в паметта ми - светла душа.
А пушечето синьо - и то - извисяващо се леко, незабравимо...
какъвто впрочем, навярно бил е, и самият им живот.

Спокойна и хармонична Нова година!

...(.)

]


Re: Стопила се пряспа
от vui4o на 25.01.2018 @ 21:37:24
(Профил | Изпрати бележка)
Avstralia!!!

]


Re: Стопила се пряспа
от daro на 26.01.2018 @ 07:43:07
(Профил | Изпрати бележка)
Австралия???
Ахааа, знам я - намира се на по-малко от 2000км, западно от Вануату!:)))
Вуйчи, там ли си се посадил... пийваш ли си "кава"? ;)


]


Re: Стопила се пряспа
от zebaitel на 13.01.2018 @ 21:36:14
(Профил | Изпрати бележка)
Аз пък не бих пипнала финала!!!

И ми харесва, ама много! Бяло, чисто, искрено...

Здравей, Дарче!


Re: Стопила се пряспа
от daro на 14.01.2018 @ 10:30:21
(Профил | Изпрати бележка)
Живо-здраво, Живе(ц)! :)

Топлите ми спомени, бялата аша(китеник, но с естествения цвят на вълната) на зимата, гостоприемно ги е завила. И надеждно съхранила.
Много ми се искаше да напиша нещо малко и свястно, за всички мили хора и приятели от Родопските селца и махали, обитаващи земите покрай язовир Доспат. И мисля, че го направих... Не само ръката ми взе от изобилието, от което ми бе отсипано!
От тези хора се научих - как да взимам, без да ощетявам. Това се прави с одухотворени и благодарни същности.

...(.)


]


Re: Стопила се пряспа
от doktora на 13.01.2018 @ 23:25:11
(Профил | Изпрати бележка)
Много е хубаво, поетична находка, поантата е трепач...пушече напомня за циганетата (подобно и на моята махала в стара Варна) и къщурята...с любов е писано, Дара Радо! ()


Re: Стопила се пряспа
от daro на 14.01.2018 @ 10:39:15
(Профил | Изпрати бележка)
Да, бай Ник - с любов, и със свяст...

защото тези свестни балканджии го заслужават - скромност и сила в едно!

Бай Исмаил и Нурджан, както и приятелите ми - бай Исмаил и Фатме.

Мир на душите им...

...(.)

]


Re: Стопила се пряспа
от doktora на 15.01.2018 @ 14:35:12
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, чиста душа си, момче!

]


Re: Стопила се пряспа
от mariq-desislava на 14.01.2018 @ 10:38:46
(Профил | Изпрати бележка)
Звучи като нестопяема вечност, а лирическите по своята същност са вечни създания, защото остават в теб да светят със своята свещена белота.{}


Re: Стопила се пряспа
от daro на 14.01.2018 @ 10:45:28
(Профил | Изпрати бележка)
"нестопяема вечност"! - точно така, Душа

Това е нестопяващ се спомен, повече от 15г.

Колко малко взех... от изобилието на тези хора!

А, колко още има да се засищам...

(((О)))

]


Re: Стопила се пряспа
от Angelche на 14.01.2018 @ 19:11:18
(Профил | Изпрати бележка)
Вечността на човешката душа...бяла тишина...
наметната с бяла надежда...
Стих в бяло, а стопля сърцето!


Re: Стопила се пряспа
от daro на 15.01.2018 @ 13:44:44
(Профил | Изпрати бележка)
Благодар за прочита, отзива и отделеното време!

Светли дни!

(((О)))

]


Re: Стопила се пряспа
от rady на 14.01.2018 @ 22:03:15
(Профил | Изпрати бележка)
Бялото е символ на много неща...И тук боли, боли с искрящите си истини и безнадеждността на надеждата. Тези оставени на самотата и пустотата създания...


Re: Стопила се пряспа
от daro на 15.01.2018 @ 13:52:18
(Профил | Изпрати бележка)
Живо-здраво, Адаш! :)

Благодар, че намина в махалата... която за разлика от душата на Стефан Цанев - не плаче за сняг.

Светлина и топлота в дома ви!

...(.)

]


Re: Стопила се пряспа
от Markoni55 на 15.01.2018 @ 14:46:57
(Профил | Изпрати бележка)
И потъвам с пряспата обичност, която си натрупал...Сполай ти Коминче!


Re: Стопила се пряспа
от daro на 16.01.2018 @ 15:47:29
(Профил | Изпрати бележка)
Така-така - потъвай в обичи, съвсем прясна невесто! ;)

Нито аз, нито Жорето, очакваме от теб да се плацикаш в плитки заливи. :)

Благодар... за всичко!

Споделени в обичи дни, за двама ви...

...(.)

]


Re: Стопила се пряспа
от libra на 16.01.2018 @ 21:21:07
(Профил | Изпрати бележка)
не съм била из родопите, но селцето, зимната картина, хората..все едно ги виждам, докато чета..
поздрав :)


Re: Стопила се пряспа
от daro на 17.01.2018 @ 10:18:09
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей, Ил! :)

Казваш - " хората..все едно ги виждам, докато чета.. "
Следователно, или съм ги обрисувал автентично, или съм ги измислил и предал убедително. ;)

Удивително творение е човека, и смятам че няма по-достойно начинание от това, да му се удивляваме.
Бай Исмаил разчистваше натрупания през нощта сняг от 50-60см. Прокарваше пътека до
шосето, за да може да се минава. И както той сам каза - "може някой да дойде". Повърхностно погледнато, това си е едно безсмислено занимание, имайки предвид, че посред люта зима в гората, не се случва да се види "магистрала от хора".:)
Да де, ама Байчо е живял пустотата... и няма никакви основания да го прави, обезпечавайки очакването. Обаче се замислих - тогава, коя е причината!?
Бай Исмаил е имал интуицията, откровението, че душата има нужда да се "захранва" с надежда, ежедневно да се устоява, за да се надмогне устремената към обезпечаване плът, което предизвиква очакването - там умът прави сметки, оценки и пр., но и дебне сянката на разочарованието - все крайни в съдбата ни неща. А той се труди, именно заради вечното, защото човешката душа е предназначена да извърви дългия път, от обстоятелствата - до надсъдбовност, от очовечаването, през човечното... до еманацията на божеството - безкрайността във вечността.
В единосъщното!
Това няма как да се случи, без обичта му към невестата, без осветеното му от интуицията, съзнание, без посвещението на духа му в любовта... Изобщо, в лишената възможност да се открием в образа на другия, свидетелствайки за подобието.
Струва ми се, че в човека има една зрима същност, и обожествявайки я чрез откровението, той се развива в посока към овладяната бъдност.
А как ще я нарека... още не ми е дадено да го сторя. Да кажа - невеж...

Осветени и топли дни, Ил! :)

...(.)



]


Re: Стопила се пряспа
от libra на 17.01.2018 @ 21:12:12
(Профил | Изпрати бележка)
или си ги обрисувал автентично или аз мога да виждам буквени картини или и двете заедно :) или този Бай Исмаил ми е близък, като усещане и като живяла пустотата и за това ми е лесно да го визуализирам
дано не се възгордееш, ама талантлив си, даро, което съм чела и виждала създадено от теб все е стойностно..
а това кой е невеж и кой не е :) всички сме невежи на определени нива, животът е безкраен низ :) индигова искрице
топли дни и за теб :)

]


Re: Стопила се пряспа
от daro на 20.01.2018 @ 08:09:26
(Профил | Изпрати бележка)
Ил, има един основен космически закон - нещо да бъде, то първо трябва да съществува.
Забележително е, колко сме различни в невежеството си, а сме толкова еднакви в самочувствието ни. Разбира се, че няма лошо в себеусещането, но поставено в дигиталната действителност, то демонстрира една симулация - виртуална самобитност, с цифрово изражение. И измерванията се правят на тази повърхност.
Според мен, хората на духа, би трябвало да свидетелстват, да съзерцават, да вчувстват и вдъхват с проникновение... Сътвореното.
И да бъдат негови съ-сътворители... извън кариерните обезпечения.
(((О)))

]


Re: Стопила се пряспа
от Marta на 25.01.2018 @ 08:27:15
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Знаеш ли къде ме върна? В "Бяла приказка"...подобно усещане - простотата на бялото...

и пушече синьо пише по небето - КАТУМИНИТЕДАСАУБАДИТЕ


Много хубаво стихотворение, Дарко. Бяло, чисто. Кокиче под пряспа :)


Re: Стопила се пряспа
от daro на 26.01.2018 @ 07:34:12
(Профил | Изпрати бележка)
Не знам коя "Бяла приказка" имаш предвид... щото като проверих в ХуЛите... абе, направо са се оляли да я използУват! :)

А пък аз се често се сещам за едно... "Бяло" на Радостина Ангелова(joy_angels), което още преди години, така ме напуши с поезия, че още ме държи.
Да бе - стиска и не пуска!

Благодар за прочита и отделеното време, Доре!

Дни от светлина и топлота за двама ви... и за цялото ви семейство!

...(.)


]


Re: Стопила се пряспа
от Marta на 26.01.2018 @ 08:01:19
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
"Бяла приказка" на Валери Петров. Първата такава приказак в живота ми - бяла, Помня стихчетата, а настроението, което ми носи е вълшебно, все още

Над капчука в игли,
сред воали мъгли
по заспали ели
сняг вали, сняг вали.

Във планинския пост
няма завист и злост
и живота е прост
за незнайния гост.

Нито звън на шейна,
нито глас на жена,
вредом само една
тишина,тишина.

Сняг вали, сняг вали
над заспали ели...
Не боли, не боли,
преболява, нали?



Джой пише, не си играе. Колко е хубаво да те напушва поезия...като смях :)

Благодаря!

]


Re: Стопила се пряспа
от daro на 26.01.2018 @ 08:21:18
(Профил | Изпрати бележка)
Ахааа, за Класика... за Класа, споделяш! :)

"Колко е хубаво да те напушва поезия...като смях" - да, като онзи смях от филмите на Чаплин, след който изваждаш няколко кутии с цигари... и изпушваш света.

И аз благодаря!




]


Мерси за поразмислянето
от haboob на 26.01.2018 @ 11:11:17
(Профил | Изпрати бележка)
Четох и гледах снимки от един пътепис за група младежи, които търсят къде е границата на България. Оказа се, че след последното селце по маршрута им в планината има и друга махала, забравена от "придобивките" и клишетата на съвременния свят, но жива заради човещината на последните обитатели.
Това не е откритие а напомняне. И такива забравени, но свестни хора има понякога в съседния апартамент..


RE: Мерси за поразмислянето
от daro на 26.01.2018 @ 18:55:43
(Профил | Изпрати бележка)
Убедено споделям и потвърждавам написаното от теб, haboob. Аз също не претендирам за откривателство - само напомням. Преди 5 дни станах свидетел на един такъв, свестен съсед, на моя приятелка.
Позволявам си да ти отправя едно смигване:
Да не би да си съсед с Радостина Ангелова, или с Райчо Русев, или с Живка Иванова, с Дора Господинова, с Евгения Маринчева, със Стефка Караджова, с Ивайло Радев, със Стефка Индияната, с Йорданка Бързинска, с Елеонора Околска... и още поне толкова хора, които не просто са до мен, а са неделими от сердечния ми дом!?
Дори, когато ме няма...

Спокойна вечер!
Радвам се, че се отби от магистралата на разклонените дъждовни струйки...
и надникна в моя прозорец. :)

...(.)

]


Re: Стопила се пряспа
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 27.01.2018 @ 07:59:29
(Профил | Изпрати бележка)
Понякога чета коментарите ти с не по-малко удоволствие,
от публикуваната от теб поезия...

*Самотата е страшна на всички езици* - един любим стих...

;-)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))


Re: Стопила се пряспа
от daro на 29.01.2018 @ 07:17:48
(Профил | Изпрати бележка)
Добра среща, Бай Бой! :)

Съгласен съм, с това за самотата. И внимателно наблюдавам, как всеки език, глас... също се страхува от самотата. Смятам, че причината е в неовладения страх и недопускането на преодоляващата го субстанция, наречена - вяра. А вярата не е друго, освен... любов е.
Когато я има, и самотата, и езикът, и страхът се съчетават. И започват да плодят онази непреходност, в която никога не са сами, изоставени. Отдалечени от граматическата подреденост от значенията на нещата и обстоятелствата, където се изявява духовна ни същност. (не просто, и само нашата биология).
Имено там откривам... и стихове, и стхотворения създадени от любов, а не "за" - което е доминиращото, в така наречената "любовна лирика."
Поднасям ти, този брилянтен пример, от творчетвото на Николай Милчев:
(изцяло, субективно убеден - в липса на универсална предпоставеност) ;)

"И ми говориш с глас, подвързан с кадифе.
И драскаш с нокът листите, и сякаш подчертаваш -
изгубен стих, пропаднало небе...
И светиш цялата. И столът ти се олюлява."

Светли и добри дни в бъден ритъм!
(((О)))

]