автор: sradev

Баба му ли, майка му ли беше вълчица - не помня - половин век има от тогава. Па и много не различавах разните му животни и професори.

Марат като малък беше пухкаво кученце, любознателно и самостоятелно. Но следващата година беше порастнал значително по-голям от мене и още по-бързо стана страшилище за селото. И все пак признаваше трима: уважаваше баща ми, който го беше купил, плашеше се от баба ми, която тогава всичко подреждаше, търпеше дядо ми, който делеше попарата си с него. Дядо заливаше с вода паница с хляб, половината сипваше на Марат, другата половина изяждаше сам. Марат правеше попара от кокошките на съседката, изяждаше ги сам, дори перата не оставаха, а на дядо ми се падаше изплащането на обезщетението. Да не говориме за свинете, от които половината си закопаваше за вечеря или за телето, което беше довлачил от другият край на селото. Три пъти съселяните го тровиха и накраят успяха. Но обикновено Марат, както подобава на името му, беше вързан за дебел железен кол с дебела желязна верига.

Дядо отглеждаше някакви зайци, които редовно пасяха в двора. Скубех им трева, изяждаха всичко, но бяха глупави и скучни. Непрекъснато нещо предъвкваха, движеха се лениво из двора и дядо ми ги събираше като накапали ябълки да ги сложи в зайчарника. Дори кокошките проявяваха някаква инициатива и интелект в сравнение с тях. Но един ден един от зайците ме ядоса. Макар, че прояви самостоятелност, ловкост и храброст. Заслуженото си го получи: след месец го изядохме и Марат схрупа костичките му на един залък.

Него ден, този незабележителен с нищо заек, дойде до утъпканата площадка около кола и почти на границата се спря. Загледа със своите очички Марат, запристъпя насам-натам и замърда устата, като че ли му говореше нещо. Както се ориентирах, попържаше го на майка или баба. Добра дума железни врати отваря! Ама не винаги. Не можа Марат да изтръгне железният кол. Търпя Марат минута-две това издевателство (седмица на хляб и вода - да не би да е човек!), па скочи внезапно и рязко. Заекът направи лек подскок встрани, като балерина при загряване, и огромните челюсти щракнаха на милиметри от него. Помислих си, че ще избяга, ама къде ти! Пак запристъпя заека, пак започна нещо да му шепне за семейството и вечерята му, пак Марат се сви на пружина... А в душата му - две френски и една октомврийска революция заподскачаха. Овладя се, направи се на отегчен, преял, невиждащ... и пак ненадейно скочи като светкавица. И пак желязната верига го дръпна за гърлото, пак заека направи своята танцова стъпчица... И така няколко пъти подред, докато дядо не прибра заека в зайчарника.

Казват хората "Страхлив като заек" и "На умряло куче нож вади", ама заекът ще ви каже, че кефа е, когато на вълк мръвка от гърлото извадиш. А през нощта Марат изплака на луната мъката си, та селото не можа да заспи. Е, и ти я познаваш тази мъка.

1955г
Славянчо