автор: Angelche

Всяко искане е подплатено със надежда,
а очакването….то само как боли…
раздаваш се и истински обичаш,
пълниш с шепи чашата, която друг изпива
и в теб остава дълго да горчи.
Пречупен си на две…на три…на хиляди.
Оставаш да се луташ там
между червеното на хоризонта
и угасващия блясък на звездите,
а щом опиташ се да полетиш като Икар
високо горе в синьото на небесата
слънцето опърля ти крилата,
ранена птица си, пропадаш!
Пропадаш в бездната без край!
Пропадаш все по- долу към душата.
Пропадаш! После търсиш себе си и всичко,
което не си успял да имаш, да намериш,
да докоснеш…И пак оставаш си пречупен.
Дяволите си не можеш да убиеш.
В черупката си се затваряш, в мълчание
…приютил и скътал до сърцето
песъчинката - Надежда.