Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: xubavka
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 13771

Онлайн са:
Анонимни: 83
ХуЛитери: 6
Всичко: 89

Онлайн сега:
:: Heel
:: pastirka
:: edelweiss_95
:: liulina
:: fluBalu
:: rady

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2018 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
16 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМишката (част 7)
раздел: Романи
автор: d-Zen

НА КАГАН

Марън беше надушил разработка на ново оръжие и го искаше.
„Още едно оръжие? Складовете ни са претъпкани с повече, отколкото можем да използуваме.“ мислеше Медрин, но не смееше да се обади.
- Ще ни завреш в ИМПЕРИЯТА, Марън!- развика се Олида - Ще предизвикаш войната преди да е готов съюза ти за нея - та Каган си е направо Империята!
- Сигурен ли си, че става въпрос за оръжие?- подкачи го Албина - Или те гони параноята? „Сас“, доколкото разбирам, са лаборатории на граждански сдружения.
- Това просто означава, че Империята ще ги военизира, Ал и този процес няма да ги забави особено много. Тал Лавърман е постъпил там, а той е оръжеен експерт от галактическа класа и няма да си губи времето в „Сас“ ако там няма работа за него.
- Добре го чухте, нали?- подскочи Олида - Той току-що призна, че Каган принадлежи на Империята!
- Искате ли да чуете юридическия статус на Каган? - очите на Дан Марън засвяткаха присмехулно.
- Юридически статус?!- изфуча Олида - Станал си по-лицемерен от цялата ти банда политици, взети заедно!
А Териса добави:
- С каквито се събереш...
Марън ги озари със самодоволна усмивка. За да им покаже, че счита упреците в лицемерие за комплимент.
- Искате ли утре Империята да използува това оръжие срещу нас?- запита Сирил Брант, който, до момента беше човъркал мълчаливо нещо някъде отзад и Медрин разбра, че отиват.
- Без съмнение, Брант, ако днес, двамата с Марън, оплячкосате „Сас“ - утре Империята няма да разполага с никакво оръжие, което да използува срещу нас!- не се предаваше Олида.
- Ще използуват нещо, което познаваме и срещу което имаме защита!
- Той го знае, Брант. Олида обича да се прави на глупак, но не е - както сам си забелязал- подметна Марън полугласно - Всеки случай предпочитам да се сблъскам с Лавърман сега, а не по време на войната.
- Познаваш ли го? - запита Териса.
- Да, бяхме колеги цели осем месеца.
- Не можеш ли да го подкупиш с нещо?- запита Албина, практична до мозъка на костите си.
- Не мога. Той е фанатик.
„А ти какъв си? Отчаян кучи син. Рано или късно ще причиниш смъртта си.“, но не можеше да се обади. Нищо не можеше да каже нито „за“, нито „против“. Можеше само да мълчи, докато решат без нея.
На всичко отгоре Олида каза:
- Не вземай Медрин.
Марън не попита защо. Знаеше. Обърна се и я изгледа:
- Трябваш ми. Можеш ли да си свършиш работата?
- Разбира се!- навири нос тя срещу него.
- Отивай да се екипираш.
Работата беше там, че снощи Сирил Брант влезе при нея. И тя легна с него.
Защо не?
Защо не, по дяволите?!
Марън никога нямаше да дойде при нея.
Брант беше млад. Беше висок и засмян. Бузите му бяха розови и гладки. Брант я искаше. Искаше я от самото начало. Брант дойде при нея и тя легна с него. А после не можеше да го гледа. Искаше Брант да изчезне. Искаше да го няма.
- Сирил, мамка му, изляз!
Той я зяпна втрещен.
- Изляз! Мамка му, изляз!
Сирил Брант си обу панталона, сви останалите си дрехи на топка и тръгна към вратата. На прага се спря, погледна през рамо и каза:
- Кучка.

А Дан Марън извръщаше глава настрани и свиваше устни в тънка, горчива усмивка. А по лицето му се врязваха всичките бръчки едновременно - и скритите, и явните...

Както беше отбелязал Олида, без значение независимият юридически статус, Каган си беше Империята, а в Империята Дан Марън беше у дома си. За нула време беше измислил плана за проникване в „Сас“ и беше набавил средства за осъществяването му.
Лабораториите бяха на пет нива. Нямаше как да влязат в централното, където работеше Лавърман, без да използуват сила, но ако тръгнеха от външния вход с оръжие едва ли щяха да се доберат до центъра живи (макар лабораториите да бяха цивилни, те, без съмнение гъмжаха от охрана - никой не разработва оръжие насред разграден двор). Марън беше набавил две фалшифицирани карти за технически лица и три - за гостуващ научен екип. Ако техническите лица успееха да влязат през входа за персонала, щяха да получат свободен достъп до първо ниво и правото да си внесат инструменти. А на дъното на всяка чанта с инструменти щеше да се намира мъничък но перфектно подбран и добре екраниран оръжеен арсенал, който „техниците“ щяха да оставят вътре и да излязат с олекнали чанти. След това тръгваше „гостуващият научен екип“, през централния вход, през големия скенер, откъдето не само нямаш право да внасяш чанти с инструменти, но нямаш право да внесеш и токата на колана си. Затова пък, ако фалшифицираните карти издържаха проверката там, имаше шанс да получат пропуски за достъп до трето ниво, ако не и до четвърто. Влезнеха ли вътре, можеха да си намерят оръжейния арсенал и да си опитат късмета с централното, пето ниво, където работеше Лавърман.
Териса най-много се тревожеше ще издържи ли настройката на миниекранчетата, които трябваше да прикрият оръжията в чантите от скенера на входа (ако екранирането се разпаднеше, без време „техниците“ щяха да оставят главите си) и двамата с Марън до последния момент ги чоплиха, за да ги стабилизират.
Олида най-много се тревожеше, че двамата с Марън непременно ще бъдат разпознати, тъй като произхождаха от Империята, но Марън му заяви „Свърши си работата бързо и излез, преди да са те разпознали.“ и отказа да обсъжда повече тревогите на Олида.
Марън се тревожеше, че фалшифицираните карти може изобщо да не успеят да ги вкарат в „Сас“. Беше се снабдил с карти от реално съществуващи хора, внимателно подбрани данните им да бъдат колкото може по-близки до личните данни на членовете от екипажа, беше се постарал да запази максималната достоверност на документите, но не свършеха ли работа сега - трябваше да търсят съвсем нови начини и средства, а дотогава Империята щеше да военизира лабораториите и да грабне разработката. А Дан Марън много добре знаеше на какво е способен Тал Лавърман и не мислеше да оставя нищо негово в ръцете на Империята.
А Медрин най-много се тревожеше от... личния състав на гостуващия научен екип. Бяха Дан Марън, Сирил Брант и тя (техническия екип бяха Териса и Олида, а Албина оставаше на борда). Но Брант и Марън се държаха сякаш заплетените им до куриоз интимни отношения не представляват никакъв проблем, и тя се заклеваше мислено да върши всичко каквото и кажат и нищо да не говори, не дай си боже да каже нещо, с което да подпали фитила я на Брант, я на Марън. Беше късно да променят картите отново. Ако питаха нея - изобщо нямаше какво да търсят в „Сас“.


Публикувано от anonimapokrifoff на 02.01.2018 @ 12:04:23 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   d-Zen

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

18.07.2018 год. / 21:35:11 часа

добави твой текст
"Мишката (част 7)" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Мишката (част 7)
от leslieshay на 04.01.2018 @ 02:11:45
(Профил | Изпрати бележка)
Отново интересна част! Само имам малък проблем - и той може и да си е в мен - но не са ми съвсем ясни политическите връзки и изобщо местата, за които приказваш. А ми се ще, защото очевидно са важни за сюжета. Може би някой път да вметнеш по 1-2 думи за място, така че да го асоциираме с нещо, а не да е просто име?


Re: Мишката (част 7)
от d-Zen на 13.01.2018 @ 10:25:17
(Профил | Изпрати бележка)
Абсолютно права си, трябваше да поработя върху това. Искам специално
да ти благодаря, че коментираш конкретни детайли от разказа ми и из-
казваш ясни мнения. Всяка забележка заслужава не само да помисля, но
и да направя нещо. Много ценя това отношение и се надявам да про-
дължиш да коментираш по същия начин.

]