автор: Angelche

Коя съм аз без теб, какво съм?
Лист отронил се с въздишка,
ранна утринна роса и восък
капещ от запалена свещичка.
Душата ми докосваш ти отново
с две крилца на водно конче
натежал е миг от вечност и олово
от тъга пречупено съм клонче.
И пак без теб къде ще ида?
В ресните на окъсано хвърчило,
с тях полъха на вятъра да видя,
с небето да се слея и да бъда в синьо.
На дъгата цветовете да катеря,
защото все така без теб не мога.
За нас средата искам да намеря,
а лутам се към теб до изнемога.
Къде съм аз без теб, коя съм?