автор: veniamin

Семейство Лахневи обичаха да похапват различни гозби с кисело зеле.
Всяка есен очакваха с нетърпение зелките на пазара и пълнеха бидона.Това събитие се беше превърнало в ритуал.Избираха се само зелки,които да имат поне големината на човешка глава и то не коя да е,а главата на семейството.Всъщност,той беше и човека,който се грижеше за всички процедури по нареждане,съхранение и най-вече,притакане на зелето в бидона.
До тази година всичко си вървеше нормално.Тенджерата къкреше пълна със свинско и кисело зеле,из стаите се носеше миризма,която събуждаше инстинктите и всички се отправяха като омагьосани към масата.Но,ето че сега разговорите на семейния съвет не вървяха гладко.С настъпилото безпаричие идваха и проблемите.
-Трябва да купим зеле - обади се зетя. - Бидонът е готов,пренесох го на терасата.
Главата на семейството отпи от чашката с ракия и въздъхна :
-И кой ще се грижи за него?Кой ще го притака?
-Как кой? Ти!Винаги ти си го притакал! - смъмри го жена му.
Главата на семейството отново въздъхна :
-Да,но вече съм твърде стар - и отпи още една глътка.
После се замисли,колко е хубаво сутрин да източиш от бидона от соленичкия еликсир,да отпиеш пречистващи глътки и да си готов за нови подвизи.Ами,мисълта за къкрещата тенджера…
А и внучето се обади умилително :
-Дядо,искам кисело зеле!
Но главата на семейството оставаше непреклонен:
-Не мога,казах!Стар съм.И за любов не ставам вече.
Тогава жена му се разсмя:
-Абе,ние не те караме да го целуваш,а да го притакаш,разбра ли?…

Така протичат разговорите у семейство Лахневи - мирно,кротко и опияняващо.
А като пуснат телевизора и Ути Бъчваров се появи насреща,такива рецепти могат да се научат,че дори и с постно зеле да си оближеш пръстите.