Трапеза – малка. Неголяма.
И без мечти.
Самотна Коледа. За двама.
За „аз и ти”...
Не ще душата да привикне
на самота.
Как окосена ръж да никне
на „свобода” ?
Очите ни с тъга се взират
в ням GSM...
По медиите рекламират
какво ядем!
Че кой да гледа или слуша
арменски поп?
По новините – ѝли суша,
илѝ потоп...
По медиите – пак измами,
партийни речи...
Ала децата ни ги няма!
Все – надалече...
Поредна Коледа... Голяма...
Камбанен звън...
Целуваме се... Старци двама…
В кошмарен сън!
Бой..Боев, 2017