автор: misteriavechna

Днес няма да се издавам,
защо така ужасно закъснях!
Ако случайно някой разбере,
дано, да не ме предаде!

Чувството ми за вина,
нехайно някъде се е скътло.
Сърдито мрънкане ме подминава.
Усмивка цъфнала ми, за капак.

Снежните светулки на
ледеца булки, занамигаха ми хитро.
Знаят си ме, че не мога,
никак да им устоя,
Слабичко ми е сърцето,
как да им противореча?!
Хукнах под белите гранулки,
трябва да им угодя!
Поръсиха ме ледените диаманти,
украсиха ме като елха,
косата ми засвети
покрита от снежна светлина.

Еуфорията ме придърпа,
забравих за останалия свят,
снегът като затрополи,
странно оглушавам,
към говорящи същества.