автор: sliver

Избирам нощта!
И по тъмна пътека,
осветявана само от мойте очи,
любовта взех да търся.
Уви!
Твърде късно разбрах,
че убита била.
На кръстопътя,
свързващ нощта със деня.
В канавка захвърлена,
отлежала в калта,
поругана от Его,
с извършител Страха.
И се питам:
докога
все така
ще намираме трупове
и тъги,
докога
ще целуваме мъртъвци
през сълзи,
докога
ще тупти сърцето ви!?