автор: apostola

С охота ти пред мене се събличаш...
Но от вълнение сега трепериш.
Наясно съм, че вече ме обичаш-
ръцете си от радост ще разпериш.

И ще пристъпиш плахо към леглото,
и с нетърпение ще ме обхванеш.
Сърцето ще подскочи под реброто,
щом ти захласната до мен застанеш.

Това е щастие и за телата-
засищаш ти и плътските ни страсти.
Това го искам и на всяка дата:
душите да се поздравяват с "Здрасти!"

Бих искал и душата да събличаш-
да мога аз отвътре да те видя.
И ти със нея тъй да ме обичаш,
че даже сам дори да си завидя.

Че плътската любов си е до време
и със годините си тя отмира.
Душевната любов е златно стреме,
защото и след смърт ни тя събира...