автор: Angelche

Обухме си цървулките протрити
и хукнахме напети из Европа.
Ръцете празни, пълни са очите,
кой каквото може да докопа.
А дивим се в другите държави
спазвали се всичките закони
тук пък, кой каквото иска прави,
не спира и правата си да гони.
Всички знаем две и двеста,
всички умни сме и работливи,
на хорото първа сме невеста,
грешките посочат ли, сме докачливи.
А Европата дали ще ни приеме?
Щом като Бай Ганьо си обичаме
да се кръстим и да се подсмихваме
лицемерието свое да отричаме.