автор: abonat

Говори шефът – дълго, патетично,
отпуснал щедро гръмкия си глас;
подскачаше ту нервно, ту ритмично
адамовата ябълка пред нас,

очите му въртяха се съдбовно
и театрално махаше с ръце,
езикът му се блъскаше подобно
на чук по изтерзаното небце...

Говори той за фирми и проблеми,
за аутсорсинг, билдинг и пиар,
за диаграми, холдингови схеми,
за криза на световния пазар,

а ние сякаш много отдалече
го слушахме, и с целия си нюх
долавяхме, че вън е петък вечер,
вълшебна, страстна, нежна като пух,

че разните бирарии, кафета,
и барове се пълнят със народ,
че – барман стар с усмивчица превзета –
сервира там самият сър Живот...

О, шефе, ерудиран и начетен,
нима не чуваш – дивото зове!
Нима не знаеш – щом навън е петък,
овцете се превръщат в зверове,

захвърлят формуляри и анкети,
костюми строги, фиби, очилца,
метлите яхват и от страст обзети
се спускат на пълчища към града,

разгонени, кресливи, разюздани,
с хетерин грим, с медузени коси,
сърца разбиват, пият с наркомани,
подръпват всичко, що навън виси,

хилотят се безумно, истерично,
забравили обноски и финес:
угаждат на плътта си най-цинично –
за да забравят фирмения стрес...

Така че, шефе, с нас не се ебавкай.
Опасни сме, макар да не личи!
Свърши си тука петъчната спявка,
иди си вкъщи и се заключи!!!