автор: Marta

Такова едно, усъмняващо се във всичко Недоверие,
зеленикакво и фосфоресцентно на моменти,
си дружало твърде отблизо с
"Ами_Ако", "Но", "Как_ли_пък_не", "Да_бе_да", "Хъмммм" и "Тъй_лиии",
като последното му другарче съвсем изтънявало към опашката.
И Тъй като си били много сърдечно близки, Недоверието ги било инсталирало като антенки на голямата си усъмняваща се глава, за да са му под ръка. Пък и винаги да заглушават разните там думи и настроения, промъкващи се към вътрешният, му изграден върху съмнения и колебания, мир.
И така приятно си другарували те, и уютно и добре им било заедно, докато един ден...нашето зеленикакво недоверие, не че обичало зеленика. Повече предпочитало зелници, но се съмнявало и в тяхната автентичност. Та винаги дълго ги миришело и не пропускало невъзпитано да ги разровичка, за да се увери със зеле ли са, или имат плънка от праз, тъй де. И после да не излезе луд оня дето яде празник вместо зелник. Ама ха!
Нашето Недоверие_толкова съмняващо се, не вярвало и на очите си даже. "Да бе да" предпочитало да каже и във всяко нещо да съзира зрителна измама, слухова халюцинация и някакво мошеничество, отколкото да станат излишни най- близките му приятелчета.
Но да се върна към въпросната утрин, в която се случило нещо. Събота било. Ухаело много приятно на мекици с извара и Недоверието промушило главата си през вратата на кухнята, за да се увери, никаква вяра нямало на носа си, не че очите му щели да го убедят, но все пак да види. Зер може тая миризма просто ей тъй да си витае из въздуха и да го дърпа за носа, а в крайна сметка никакви топли и хрупкави мекици да няма, и то напразно да се надява на вкусна закуска. Тъкмо промушило главата си с всичките полюляващи се на нея приятелчета- антенки и един игрив вятър я затръшнал с все сила върху злополучните му другарчета. Изтрополили на пода в кухнята всичките антенки и се стопили без следа. Оттървало се от тях доверието, със скок заело стратегическа позиция на кухненската маса и с огромен, не задаващ въпроси апетит, занагъвало мекиците.
И да му е сладко, доверително прошепнал вятъра.