автор: IGeorgieva

– Ало, Коце, Коце, къде си? Спешно е, а аз съм с Алекс в парка.
– Отивам на среща с клиент – ще го застраховам.
Думата беше кодова между двамата и съпругата наостри уши.

За какво точно?
– Е, сега пък ти, тайна, да кажем, герданчета, обички.
– О, слушай сега, бижутата няма да избягат. Връщай се да претакаш зелето, иначе ще го изпуснем, после ще се мръщиш на сармите, майката ти ще каже: „Е, вие пък едно зеле не се научихте да правите“, зелевият сок няма да е хубав, като си махмурлия, ще ме пращаш за сок при съседа, после ще го псуваш, че ме заглеждал.
И Коце се върна, за да не му надуват главата, и защото жена му принципно бе права, че трябваше още вчера да свърши важната задача по претакането.
Алекс седеше в кафенето до майка си и играеше на телефона на „Търсачи на съкровища“. Като чу „бижута“ превключи в чата и се похвали на своя най-добър приятел Калоян, че баща му ще застрахова бижута. Калата веднага съобщи новината на баща си, който работеше като охрана, а той на един негов приятел – бивш полицай, който се обади на един друг човек.
Когато Коцето, сдобил се с лек зелев дъх, седна в джипа, където го чакаше аверът му, и потегли за срещата с клиента, всички заинтересовани по веригата бяха научили за събитието и бяха твърдо решени, че на своеволните неконтролирани изпълнения от този вид трябва да се сложи край.
След три пресечки двама униформени спряха джипа на Коцето за проверка.
Вечерта съпругата му гледаше поредния сериал, но започнаха реклами и тя с въздишка превключи на новините. По телевизията даваха техния джип. Говорителката съобщаваше, че е бил задържан със златно съкровище. Гледката разстрои жената повече, отколкото когато Малката булка взе онова драматично решение да скъса с любимия си. Искаше й сега говорителката да каже: „Пошегувахме се, вие участвахте в Скрита камера”.

Ирена Георгиева