Бай Асан от село Бедно
се събуди с махмурлук.
През прозорчето погледна
към градината. От тук
вижда съчки как събира
булката му, как превита
към небето задник вири…
при колене са гърдите.
Гледайки я как ритмично
се поклаща и се труди,
чувство някакво „лирично“
сетивата му пробуди.
През вратата се изниза
тласкан от неясна тръпка
и към фигурата близка
се прокрадна с тихи стъпки.
Спря се зад жената свита,
поогледа се крадливо
и запретна й полите
на гърба. Изсули живо
панталона и я сбута.
След минута запъхтян
се отдръпна и с изути
гащи тръгна си Асан.
Бавно в къщата се върна
и спокойно пак задряма,
а жена му се обърна
и напсува тихо само.