автор: Albatros

... слънчицето тихо близна злите витошки била –
качвах ги през комунизма с босите си ходила,
днес от южния прозорец се прощавам с есента,
и записвам с тиха горест своите шейсет лета,
битки, страсти и неволи, след победите – погром,
малките ми главни роли в отлетял семеен дом,

подир степните авлиги пях, доде бях още млад –
писах планини от книги в непрочетения свят,
нищичко необичайно – три деца, две-три Жени,
и под знака за Безкрайност дишах късите си дни,
някой ден ще си изчезна, стиснал сетния си дъх –
светла птица върху бездна, кацнала на Черни връх.

19 ноемврий 2017 г.
гр. София, 8, 45 ч.