автор: tintiri

Из "Стихове за една старонемска овчарка" (5)

С безпределната тъга ли
в тъмните зеници
караш ме да те погаля,
моя хубавице?

Лепне още по дланта ми
тъжната целувка,
сякаш шепнеш, че я няма
втората обувка.

Знам къде си я завряла,
аз не съм от вчера,
ти си куче и си малка
с мене да се мериш.

Хайде, скачай да играем,
да узная искам
радост ли или тъга е
в милите зеници.