Зима е.
Няма вино
и няма жени.
Само проснати бели чаршафи.
И вали ли, вали . . .
Тихо е.
Тишината трепери
като куче бездомно в снега.
Няма смях,
няма веселие.
Аз и голата вяра вървим.
И навява студа отчуждение,
и снега по телата тежи.
Пак отварям
бутилка със спомени,
пълна с вино
и пълна с жени.