автор: traveling_musician

Видяхме как, изгубена в парцелите,
една жена си носеше богатствата,
които бе събирала до вчера
за бъдещи рождени дни и дати.

Жената беше светла и красива.
(С такъв портрет и Любовта е свята.)
Тя влачеше с огромните си сили
торбичка с обич, болка и проклятие.

А ние все си вярвахме, че времето
лекува, щом се скрием в чаша вино,
и вечно се будалкахме с пергела,
затварящ в кръг пернатото ни име.

Но после се разпръснахме приведени,
като върбата, дето посадихме.