автор: kameja

Бездънна яма с безнадеждност
се крие във ума човешки,
а корените на гнева и на страха
изравят кратери в пръстта.
И вместо да се довери на светлината,
човек се рови в липсите
и търси камъни да ги запълни.
Прокарва граници,
разделя световете,
все нещо мери и претегля,
по качество и цвят поставя етикети.

И все пак в този свят унил
се срещат и създания от светлина,
неопетнени от скръбта всеобща.
Животът им е пълноводна радост,
разлива се в обратната посока.