автор: CVETNIAT

Моята каюта е и моят дом.
В нея аз влизам да намеря подслон.
Отново се вглеждам в четирите и стени,
с трепет си спомням за минали дни.

Гледам аз тъжно своето легло
на него споделям лошо,добро,
когато съм гроги отпущам се аз
и пъшкам и охкам до късния час.

Но после заспивам и в просъница пак
явява се бързо екзотичният бряг.
Сънувам блажено,че жена ми до мен,
целува ме нежно в топлия ден.

Чувам гласа и: Върни се,ела!-
Върни се,любими!-Любовта е дошла!

Когато отворя отново очи,
галиовно ме милват сноп от лъчи.
А пред мен грациозно самотна,една
стои горделиво бяла чешма.

Приканва ме нежно да отида завчас
и бързо отворя очите си аз.

Филистринът открехвам,поглеждам навън
свърши набързо моряшкият сън.
Денят е започнал: хайде на крак!
Няма го вече екзотичният бряг.

Вълна отнесе един нежен рефрен,
започва отново моряшкият ден.....


М.К. Ген.Вл.Заимов-25 000 т.
04.05.1997 г.
Атлантически океан
От Бразилия за Турция
гр.Ресифе-Искендерун