автор: Irina_kis

И ти ли си убивал, като мен,
оформилия се зародиш срички,
които се задъхват от надеждата
да пуснат в мислите ти златни нишки?!

И ти ли си прекъсвал "Не, недей!
Недей да казваш всичко точно днеска!"
провиквайки се мислено "За Бога,
защо е всичко толкова гротескно!"

Убивал ли си блясъка спонтанен
на радостта от първата ви среща,
когато от лукавство продължаваш
да гледаш някъде далеч отсреща?

Опитвал ли си да изографисаш
на леденото си сърце отблясъци,
в които нелогични пеперуди
да слагат край на себе си със плясък?

А после, после да реанимираш
горкото, колабиращо "Обичам те!",
заплтайки нехайно топли пръсти
върху душа, от мъка конвулсираща...

Къде си? Мисля, някъде наблизо...
Усещам хладно-дишащото ти отсъствие
и поривът, под топлите ти пръсти
една любов в зародиш да измръзне...