Слънчев заек от очите на схлупена
къща.
Блуден паяк и муха, дружелюбно
прегърнати...
Сух бунар, уличен в безхаберно
спокойствие.
Дървен стълб, предпочел да запази
достойнство.
Прашен път с жив гердан летаргични
влечуги...
Миг импресия спи в крилете на рой
пеперуди...
Сприхав лъч, отегчен превъзбужда
цикадите...
Стар кошмар пръска ято слънчасали
врани...
Мудна сянка или облак надвиснал
да падне...
Въздух с треска влюбен лудо в осилното
пладне...
Полусън, търсещ себе си в древен
съновник...
Къси стъпки от стрелките на буден
часовник...
Тишина?! Просто вятър в обидно
безправие.
Полъх мним, продиктуван от миг
колебание.
Тиха врява, неосмисляща своята
стойност...
Стон протяжен от молебен за капка
спокойствие...