автор: misteriavechna

Останахме с болката сами
среща на четири очи.
Изживява се, там няма помощ,
тя не може да се сподели.
Съчувствието не я лекува,
само воля, натясно я държи.
Преследвахме се,
дебнехме се неотлъчно.
Гледахме се право в очите,
докато текнаха сълзи,
после и се подиграх,
това за нея беше крах,
...до следващия път...