Последен вик на тръгващи си птици
заглъхва някъде над Виа Понтика.
Цеди през облачното тежко сито
тревожните му ноти хоризонтът.
Опипва вятърът лицата, раменете -
на дъжд ухаят хладните му пръсти.
След туй, избърсал спомена ни летен,
билет за есен - пъстър лист - ни скъсва.