автор: mitkoeapostolov

Нищо в името на народа, без участието на народа, не е за народа
- надпис на графит в Белфаст, Северна Ирландия

Референдумът в Каталуня и случващото се след него провокират у мен страстни политически размисли. Да се разреши ли независимост на провинцията или да се запази цялостта на Испания?
Моето мнение отговаря на следния прост въпрос- какво общество се тръби, че е построено в Европейския Съюз? Демократично. Нека видим определението за демокрация- „форма на управление, при която държавната власт произтича от народа”. Да отидем в Каталуня- какво казва народът там? Искаме сами. Нямам какво да добавя. Но мога да коментирам позициите на политици и общественици, които засягат цялостната уредба на европейския и световен политически ред.
Първо, да анализирам позицията на Европейския съюз. Председателят на европейската комисия, Жан-Клод Юнкер, показа, че Европа не подкрепя независима Каталуня. Причината? Не искал след 10 години да бъде президент на 98 европейски държави. Това изказване е неприемливо по няколко причини. Първо, ако думите на господин Юнкер са верни, защо Европа призна независмостта на Словения, Хърватия, Босна, Косово, Черна Гора? Второ, защо в Европа да няма 98 държави? Ще стане ли Европа по-слаба? Честно? Не знаем. Няма как да разберем ако не пробваме. Понякога разделянето на региони помага за развитието- съревнованието между гръцките градове-полиси е положило основата на съвременния свят; италианските градове-държави, които наследяват римската империя, спомагат за излизането на Европа от мрачното средновековие; стотиците немски кралства останали от великата римска империя създават благоприятен климат за езиково и икономическо развитие.
В допълнение- Европейският съюз заяви, че няма да подкрепи влизането на Каталуня в него като отделна държава. Опит за изнудване чрез изолация. Нека си припомним как същата тактика се приложи спрямо Шотландия преди няколко години. Изнудиха страната да не се отделя от Обединенoто Кралство като я наплашиха с икономически и политически сътресения. И какво стана? Година след шотландския референдум, Обединеното Кралство напусна Европейския Съюз. Още един повод за размисъл. Защо британците да провеждат референдуми и резултатите да се зачитат, а каталунците не?
Друго европейско клише за потискане на независимите каталунци е европейската идентичност. Целта, казват, на Европейския Съюз е да формира европейска идентичност, която да замести националната. Така, казват, народите повече няма да воюват помежду си. Ако народите, като каталунците, отстояват националната си идентичност, това работи против европейското бъдеще. Доказано е, че човек не се идентифицира само с едно нещо- било то град, държава, континент или спорт. Всеки има сложно изградена система за само-определяне, според която в един момент е мюнхенец, защото симпатизира на Байерн Мюнхен, в друг е пазарджиклия, защото е роден в Пазарджик, в трети е португалец, защото живее в Португалия от 20 години. Едно истинско демократично общество не потъпква нито едно от тези нива на само-идентификация с фалшивото оправдание, че всички трябва да се чувстваме португалци.
Друга лъжа, до която прибягват политиците, е испанската конституция. Каталунците не я уважавали. Ами как да уважиш конституция, която подчинява твоя народ на друг народ? Самата тази конституция става незаконна в момента, в който единия не желае да съжителства с другия в рамките на една държава. Нека си представим какво ще стане ако мнозинството азиатци гласуват, че всички европейци се включват в пан-азиатска държава и го запишат в тяхната конституция. От този момент нататък Европа трябва да коленичи, за да спази конституцията ли?
Второ, да разгледаме българската позиция. „България подкрепя братска Испания”, казва сегашният ни външен министър и продължава „трябваше да има диалог между каталунците и испанците преди референдума”. По втората част от изказването бих желал да попитам министъра дали нейните предци от Копривщица и Панагюрище са отишли на аудиенция при султана преди да обявят българска независимост по време на априлското въстание. Дали са се съобразили с османската конституция? Всъщност доста е просто- каталунците искат независимост, испанците отказват да я дадат. Кое точно да се обсъди в случая? Единственото, което може да се случи в една демократична държава е да се попитат хората какво желаят.
Нека се взрем в най-големия български страх относно казуса Каталуня- ами ако Кърджали, Хасково, Разград, Търговище, Търмашката република и Пиринска Македония решат да се отделят от България? Какво правим тогава? Трепери българино и подкрепяй цялостта на Испания, защото така ще се спасиш от собствените си страхове. Дали? Айде малко по-надълбоко.
Какво значи български народ? Какво значи българска държава? Седем славянски племена и едно пра-българско? Горда Стара Планина, Дунав, Тракия, Пирина? Вазов пише и за Вардар. Мизия, Тракия, Македония? Аз, буки, веди? Васил Левски? Ахелой, Клокотница, Булаир, Чаталджа, Дойран? Кое ни прави българи и кое очертава границата на държавата ни?
Всъщност няма отговор. Или по-скоро отговорът за всеки от нас е различен. Мога да говоря само за себе си. За мен българин е всеки, който се приема за такъв, по каквато и да е причина. За другите тази принадлежност може да се свежда до- религия, език, история, територия, знаме, химн. Аз се идентифицирам като българин по две съзнателни причини- езика и вътрешното чувство (и сигурно по ред други несъзнателни). Гордея се да се наричам българин, искам да живея в държава, която се нарича България (а не Тракия, където съм роден и израснал; но ако утре тракийците проведат референдум и гласуват за независимост, аз ще уважа тяхното решение) и в която се говори български език.
След като уточнихме какво може да ни направи българи нека погледнем коя територия се полага на нас, които се чувстваме българи. За мен е добре, българският език да е официален език навсякъде, където живеят мнозинство от хора, които се само-определят като българи. Това веднага поражда сериозни проблеми. Какво правим с териториите масово населени с българи, които са извън пределите на България? Какво правим с територии масово населени с българи в миналото, но от където българите са били прогонени след войните през 20 век? Какво правим с територии в сегашните граници на България, където хората не се чувстват българи?
Първо (адресирайки първия и третия въпрос), да се проведат референдуми в България и всички съседни на нея държави. Да се зададе въпроса- Как се само-определяте? Като отговор да се даде възможност да се изберат всички признати народности плюс едно поле, в което гражданите да могат да се идентифицират с непризнат официално народ (гагаузи, турлаци, каталунци). На база на резултатите, предлагам следното за България (важи и за останалите държави)- всички общини, които имат над 10% и под 50% население, което не се само-определя като българско да получат специална държавна автономия в рамките на държавата България (като автономията да е по-голяма в зависимост от големината на процента). Всички общини, където над 50% от населението не се само-определя като българско, да получат право на референдум за независимост.
Нека тук бръкнем в най-дълбокия български страх- част от българските региони да обявят независимост. Да погледнем реалността- много български региони се обезлюдяват или се променят етнически. В страната се наблюдава почти бедствена миграция към София. Състоянието в повечето села е плачевно. Кой ще гарантира, че ако утре северозападните българи провъзгласят Турлашка република това всъщност няма да е по-добре за тях? По-добре и за останалите българи ако регионът тръгне да се развива положително и вместо да търка последно място в класацията за най-беден в ЕС. Пък след 50 години Турлашката република може отново да се обедини с България. Процесите по формиране на национална идентичност са еволюиращи и могат да водят както към разделение, така и към обединение. Едно е сигурно- ако между гражданите от отделни региони цари омраза или недоверие, изкуственото им задържане в рамките на една държава не води задължително до национално обединение.
Второ, да се разрешат въпросите с масовото изселване в следствие на войните от 20 век. На българите да бъде позволено да се завърнат по родните си села и градове в Лозенградско, Одринско, Чаталджанско, Деде-агачко, Гюмюрджинско, Драмско, Серско, Кукушко, Костурско (като за последните две съзнавам, че навлизаме в диалог с братята македонци). Нека и на другите нации бъде позволено същото- на турците в северна Гърция и България, на гърците в България и Турция (това са изселванията, с които аз съм запознат, нека ме допълнят експерти от всички страни). Нека от референдума в Македония стане ясно дали македонците желаят да имат общо бъдеще с нас българите (като вземат в предвид всички добрини, предателства и насилие, които ние като народ сме извършили спрямо тях).
Съзнавам, че въпросът дали референдумите за само-определение в страните да се проведат преди или след разрешаването на въпросите с масовото изселване е много важен. Съзнавам, че тук се намесват и странични фактори като бежанци и икономически мигранти. Но процесът, който описвам не може и не трябва да се случи за месец или година. Рани, които са били причинявани с векове, могат да се лекуват бавно, докато различните етноси се учат да си имат доверие и да правят компромис.
Единствено истинско само-определение и историческо помирение ще превърне Балканите отново в пъстрата черга, която винаги сме били. Това е демокрация в пълния смисъл на думата. Знам, че звучи трудно. Знам, че звучи невъзможно. Но знам, че и демокрация значи трудност и невъзможност. Истинската демокрация изисква да надмогнем най-силния си порок- властта и да се основем на най-силната си добродетел- истината (колкото и неприятна да е тя).
Защо е това ненужно само-определение?- би попитал някой. Най-добрият отговор, който аз съм намерил е в книгата на Том Фридман- Лексусът и маслиновото дърво. Авторът казва, че в основата на човешкото същество стои коренът на само-определението. Ако този корен е засегнат, хората са способни да се избият за педя земя. Ако този корен обаче е свободен, същите хора могат да творят магия. Как иначе да си обясним защо един от най-богатите региони в Европа решава да рискува своя финансов успех за независимост, която той на практика има? Как да си обясним защо априлското въстание се вдига от най-богатите панагюрци, за които е много по-изгодно да останат в границите на османската империя?
Съдейки по това, което виждам, в Европа няма пълна демокрация. Или както казва Джордж Оруел- всички (народи) са равни, но някои са по-равни от останалите. И така думата демокрация се превръща в прах, хвърлян в очите на масите. Тази демагогия приравнява демокрация, комунизъм, монархия и ни показва, че хората са хора без значение как решат да назоват обществото, в което живеят.
Ако наистина желаем устойчив Европейски Съюз трябва да направим много повече по отношение на само-определянето на народите вътре в него. Дори това да означава да бръкнем дълбоко в раните на 20 век, да има 98 или 980 държави в Европа. Защото хора, които се чувстват свободни, имат много повече сила да бранят свободата отколкото хора потиснати под фалшивия ботуш на демокрацията. Да живее независима Каталуня! Да живее независима България! Да живее независим Европейски Съюз на само-определилите се народи!